Драстичното орязване на болнични легла основно от общинските и частните болници ще доведе до закриването на лечебни заведения, предупреди на пресконференция в БТА председателят на Управителния съвет на Националното сдружение на частните болници д-р Николай Болтаджиев.

Това става с прилагането на Наредбата за критерии за сключване на договор с НЗОК във връзка с прилагането на националната здравна карта.

Очаква се на 28 юни Конституционният съд да се произнесе по националната здравна карта, която според медиците ни е противоконституционна. Освен това се водят още 27 дела по различни текстове на здравеопазването.

Орязването на болничните легла в общинските болници е както следва:
Тетевен – 20 %, Златоград – 23 %, Тутракан – 8 %, Трявна – 12 %, Троян – 7 %, Провадия – 4 %, Козлодуй – 20 %, МБАЛ „Рокфелер”, Петрич – 1 %, Крумовград – 9 %, Раковски – 5 %, Кубрат – 20 %, Попово – 15 %, Севлиево - 51 %, Луковит – 23 %, Чирпан – 3 %, Кнежа – 0 %.

В свое становище Сдружението на общинските болници категорично възразява срещу посоката и начина на провеждане на така наречената здравна реформа.

Според предоставената справка за орязването на болничните легла в частните болници намалението е както следва:
УМБАЛ „Каспела” – 44 %, УМБАЛ „Пълмед” – 33 %, МБАЛ „Св. Иван Рилски” – 17,27 %, Многопрофилна транспортна болница Пловдив – 44 %, Болница „Вита” – 50 %.

Шефът на медицински комплекс „Полимед” д-р Цветан Диманов коментира, че страната ни е с най-ниската здравна месечна вноска на Балканския полуостров - от 16 лв. на месец. Дори в Македония тя била 36 лева. Той посочи, че за тази година държавата трябва да отдели 1,45 млрд. лв. за лечението на групите пациенти, които тя осигурява – деца, пенсионери и военни.

По думите на Диманов държавата ощетява здравеопазването с не по-малко от 200 млн. лева. „Пари в системата няма”, категоричен е д-р Диманов. Той коментира, че към 1 април вече сме натрупали 175 млн. лв. задължения към чужди здравни каси, а отделените от държавата средства за такива разходи са 75 млн. лв.

Д-р Цветан Диманов заяви, че очаква още 100 млн. лв. задължения към нови здравни каси, именно защото все по-често българските пациенти ще предпочитат лечението в чужбина. Според него орязването на леглата ще доведе до ограничаване правото на избор на лечебно заведение от страна на пациентите, както и до това една част от тях да се прехвърлят в държавните болници, които по думите му са добре обезпечени.

Друго последствие според д-р Диманов е корупцията в класически смисъл. Той изтъкна, че новият принцип, който следва здравното министерство, не е досегашният - „парите следваха пациента”. „Отсега нататък парите ще следват указанията на министъра”, заяви д-р Диманов.

Според него министерството много добре знае какво прави, а именно да търси виновник. Като не може да го намери, си избира между дежурните виновници: лекарите – търгашите в бели престилки, частните болници – чорбаджии изедници, които точат парите от НЗОК и от скоро и Софийска здравна каса. Единствената алтернатива за пациентите е да влизат в листата на чакащите пациенти.

Д-р Иван Димитров от УС на Федерация Български пациентски форум коментира, че хората, които нямат пари, ще останат крепостни пациенти в листите на чакащите и където не успеят да дочакат за медицинска помощ - ще измират като кучета. Той предупреди, че тази реформа ще превърне пациентите в здравни мигранти, като все повече български граждани ще предпочитат трансгранично лечение - държавата плаща едната част, а пациентът доплаща другата.

Председателят на Центъра за защита на правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров бе категоричен, че на много места общинските болници нямат алтернатива за съответния регион. Той прогнозира, че една голяма част от тях ще бъдат затворени, но дори да не ги затворят, това силно ще затрудни достъпа на населението до медицинска помощ.

Кацаров обясни, че рязането на легла е нов вид лимит върху дейността. „Когато имаш едно легло за хирургия, можеш да имаш един пациент. Това е един вид нов лимит по дейности, който се въвежда тази година. Целта е да се намаляват публичните разходи за здравеопазване. Резултатът от това може да е само един – ще се увеличат частните разходи”, коментира д-р Кацаров.

Той изтъкна, че това е много лошо решение. „Освен, че намалява средствата за здравеопазване – то ги разпределя по квоти между болниците, което игнорира принципа на конкуренцията”, каза още той.

Д-р Кацаров коментира, че вървим по пътя към това да се превърнем по отношение на здравеопазването в средноазиатска или африканска държава.