Трудно е да си представим необятността на световния океан, особено когато видът ни е успял да изследва някакви си 5% от него.

Океанското дъно е осеяно с цели планински вериги, долини, върхове и падини, като най-дълбоката точка е Марианската падина, разположена в Тихия океан между Япония и Папуа Нова Гвинея.

Бездната й стига до умопомрачителните 10 994 метра под морското равнище.

Слънчевата светлина прониква едва около километър под повърхността на водата, а останалите десетина километра надолу са пълен мрак.

Това обаче не означава, че там не живеят създания, които са намерили начин да се адаптират към особения си хабитат. 

Рибата-призрак

Тази риба изглежда като анимационен герой, излязъл от комикс.

Съществуването й е потвърдено от учените през 2004 г., но мнозина са вярвали, че съществува още през началото на миналия век. Просто през онези години не са разполагали с уреди, с които да извадят рибата, без да навредят на най-интересните части от анатомията й.

В главата й има слой зелена течност, която позволява на рибата да свети, дори в мрака на 600 метра под морското равнище.

Това, което виждаме като очи в предната част на главата й, всъщност са ноздри - еволюционен механизъм за адаптиране към липсата на светлина. Чрез тях се ориентира към плячката си, която след това осветява с главата си в моментите преди да я нападне. 

Еволюция в най-невероятните й проявления, дами и гопода. 

Акула-гоблин

Акулата-гоблин наподобява мутация между риба тон и друго, доста грозно животно. Дано не го приеме лично.

Това създание е тук от милиони години и почти не е мръднало (от еволюционна гледна точка). Продълговатата му муцуна е снабдена с електро-чувствителни сензори, които и позволяват да усеща и най-малкия електрически заряд.

Интересното е, че щом веднъж "надуши" плячка, акулата-гоблин "изстрелва" челюстта си извън тялото и хваща жертвата си.

Дължината на документираните индивиди надминава 3 метра, но няма официални данни за средните размери на тези животни, тъй като са виждани твърде малък брой екземпляри.

Октопод Дъмбо

Заради особените си "уши", този октопод е кръстен на слончето Дъмбо от детския филм, който може би някои от нас помнят.

Това е най-дълбоко живеещият октопод, който обитава дъното на дълбочина до 500 метра.

Тялото може да порасне до диаметър от 30 сантиметра и тегло до 13 килограма.

Тези миловидно-изглеждащи октоподи са едни от най-ожесточените хищници от рода си и са известни с това, че поглъщат плячката си цяла.