Повишаването на минималната работна заплата да се отложи за 15 икономически дейности.
Това е предложението на АИКБ в становище, което ще бъде предоставено на вицепремиера Марияна Николова, министъра на труда и социалната политика Бисер Петков и на секретаря на НСТС Васка Шушнева. Становището си АИКБ ще предостави и на социалните партньори преди предстоящия Съвет по тристранно сътрудничество.

В становището, с работен вариант на което news.bg разполага, се предлага в текста на постановлението на МС за определяне на новия размер на минималната работна заплата да се запише новият размер на минималната месечна работна заплата влиза да влезе в сила от 01 януари 2020 година, като така за 2019 година ще остане валиден досегашният размер на МРЗ от 510 лева.

Предложението е за икономическите дейности: Отглеждане на други животни - пчеларство; добив на глина и каолин; производство на хляб, сладкарски и тестени изделия. производство на други хранителни продукти; производство на облекло; обработване на кожи; производство на обувки и други кожени изделия; производство на дървен материал, на изделия от дърво и корк, производство на мебели; и за секторите Хотели; Ресторанти; Туристически агенции и оператори; други дейности, свързани с туризма; пътнически сухопътен транспорт; товарен автомобилен транспорт и услуги по преместване; дейности по охрана и разследване; медико - социални грижи с настаняване; социална работа без настаняване; ремонт на компютри, на лични и домакински стоки; други персонални услуги. Дейности на домакинствата като работодатели; хуманно здравеопазване и социална работа (само за медицински сестри, акушерки и рехабилитатори); дейности на религиозни организации (отнася се само за Българската православна църква),

АИКБ настоятелно предлага на правителството, както и на социалните партньори да подкрепят това компромисно решение, което би дало глътка въздух на изброените икономически дейности.

В редица от тях, ниският среден осигурителен доход се дължи на крайно неблагоприятна международна конюнктура, за която работодателите в България нямат никаква вина. В други, като частния охранителен сектор, доходите буквално са "смачкани" от порочната система на обществени поръчки по единствен критерий - най-ниска цена.

Апелът на АИКБ се опира и на аргумента, че увеличаването на МРЗ допълнително ще намали конкурентоспособността на този бизнес и дори може да има фалити.

От Асоциацията на работодателите изрично посочват, че това е компромисен вариант, тъй като са крайно скептични вече, че ще се постигне в скоро време вариант за промяна в начина на определяне на минималната работна заплата, въпреки изразеното съгласие от страна на социалните партньори, че промяна трябва да има и че досегашното положение не може да се запази.

АИКБ продължава да настоява за нов подход при определянето на минималната работна заплата за страната. Тезата на работодателите МРЗ трябва да се договаря по икономически дейности.

"Ние сме крайно недоволни, че още веднъж сме въвлечени във формално и бутафорно "консултиране" на размера на минималната месечна работна заплата за страната, предопределен със средносрочната бюджетна прогноза.

От АИКБ настояват не за първи път от тук нататък, независимо от формата, която ще вземе договарянето на минималната месечна работна заплата за страната, средносрочната бюджетна прогноза да се консултира със социалните партньори, поне в частта й, където се залага минималната месечна работна заплата в перспектива.

"Многократно сме аргументирали тезата си, че такова договаряне, окончателно би ни освободило от вече изживялата времето си практика на договаряне на минималните осигурителни доходи (прагове). Неплащането на осигурителни вноски вече е криминализирано. При това положение, договарянето на минимални заплати по икономически дейности, в съчетание с начисляване на осигуровките върху реалните заплати, ще бъде несравнимо по-адекватно на икономическата реалност в сравнение с досегашната практика на договаряне на МОД", заявяват от АИКБ в предложението си.

На тезата за бипартитно договаряне на минималните работни заплати обикновено се опонира с аргумента, че при досегашните договаряния на МОД (които смятаме, че никога вече няма да се подновят) оставаха така наречените "празни квадратчета" - икономически дейности, където не са се водили преговори или не са постигнати споразумения. Тази теза не е издържана, защото оценката за "слабостта" на отрасловото и браншово колективно договаряне е абсолютно тенденциозна.

Нашите партньори от синдикатите са склонни да подценяват постигнатото в тази област, поради естественото им желание отрасловото и браншовото колективно договаряне да са по-разпространени и с много по-голямо покритие.

Според АИКБ обаче съществува достатъчен потенциал, а и е изградена в много голяма степен необходимата "инфраструктура" за договаряне на минималните работни заплати по икономически дейности. Последното съответно трябва да доведе до премахване на минималните осигурителни доходи (прагове) и до осигуряване върху реалните доходи на работниците, служителите и мениджърите.

В заключение АИКБ все пак припомня, че от работодателската организация категорично отхвърлят предложението на правителството МРЗ за страната да достигне 560 лв. от 1 януари 2019 година.

Според тях, това поредно повишаване на МРЗ носи още по-сериозни заплахи от преди и на първо представлява опасност за изброените 15 икономически дейности.

АИКБ остават скептични, тъй като до голяма степен повишаването на МВР на 560 е предрешен въпрос най-вече по причина чисто формалното изслушване на позиции в НСТС, но без отчитането им решенията и прогнозите: "Апелираме, в случай, че правителството реши да наложи размер на МРЗ от 560 лева, считано от 01 януари 2019 година, да бъде отложено въвеждането й за изброените 15 икономически дейности, така, както е предложено по-горе."