Европейската комисия предложи дисциплинарни мерки срещу Франция и шест други страни от ЕС заради прекомерни бюджетни дефицити, съобщава "Ройтерс".
Тя обаче ще обяви крайни срокове за намаляването им едва през ноември.
Държавите, посочени от изпълнителния орган на ЕС, са Белгия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша и Словакия. Дефицитите им са основно наследство от пандемията от COVID-19 и кризата с цените на енергията след нахлуването на руските сили в Украйна през 2022 г.
Франция е в светлината на прожекторите, защото е втората по големина икономика в ЕС и е изправена пред политически сътресения, след като президентът Еманюел Макрон свика предсрочни национални избори на 30 юни и 7 юли заради слабите резултати на неговата партия на евроизборите.
Дисциплинарните мерки, известни като процедура при прекомерен дефицит, ще бъдат първият подобен ход, откакто през 2020 г. Европейският съюз прекрати своите фискални правила, насочени към предотвратяване на прекомерното заемане, и след това реформира рамката, за да вземе предвид новите икономически реалности на високите следпандемични дългове.
Франция имаше бюджетен дефицит от 5,5% от БВП през 2023 г., който се очаква само леко да се свие до 5,3% през тази година. Все още обаче остава значително над ограничението за дефицит на ЕС от 3% от БВП.
Държавният дълг на Франция беше 110,6% от БВП през 2023 г. Комисията очаква той да нарасне до 112,4% през тази година и до 113,8% през 2025 г. Това е почти двойно над ограничението на ЕС от 60%.
Разговорите между Париж и ЕК относно това колко бързо да се намалят дефицитът и дългът на Франция, ще се проведат през следващите месеци, след като Комисията предложи на Париж 7-годишен план за намаляване на дълга.
"Каквото и правителство да бъде съставено след изборите на 7 юли, ще бъде изправено пред задължението да работи с Комисията за определяне на средносрочна стратегия", посочи служител на френското финансово министерство.
"В крайна сметка ще трябва да изготви стратегия, съгласувана с новия Пакт за стабилност и растеж", добави той.
Тъй като крайнодясната партия "Национален сбор" на Марин льо Пен води в социологическите проучвания преди изборите обаче, Комисията вероятно ще се изправи пред силно евроскептично правителство в Париж, което иска да разхлаби, а не да затегне фискалната политика.
Партията на Льо Пен иска да намали възрастта за пенсиониране и цените на енергията, както и да повиши публичните разходи. То подкрепя протекционистката икономическа политика "Франция на първо място", което кара пазарите вече да се тревожат за публичните финанси на страната.
"Постепенната фискална консолидация, планирана от сегашното правителство, ще бъде първата жертва на политическата криза", предупреди икономистът Лео Баринку.
"Един разделен парламент едва ли ще може да се споразумее за политически трудни съкращения на разходите, което би довело до по-висок дефицит от сегашната ни базова линия. Междувременно прилагането на платформата на "Национален сбор", както е в момента, би увеличило публичния дефицит", отбеляза той.
USD
CHF
EUR
GBP
