Планът за финансовото спасение на Гърция, предложен от Евросъюза и МВФ, трябва да създаде „зелена" икономика, а не да развърже ръцете за „усвояване" на природата като форма на борбата с кризата, съобщиха от Международния фонд за дивата природа.

Гърция стана първата страна от еврозоната, която получи значителна помощ от страните-членки и МВФ. Еврокомисията очаква окончателно оформяне на детайлите около втория спасителен пакет за Гърция, посочиха от пресслужбата на ЕК.

Кризата в Гърция създава сериозно социално напрежение, но околната среда също попада под ударите на провежданата политика. От Фонда призоваха кредиторите да отчетат опасната тенденция по отношение на устойчивото развитие и да помогнат на Гърция да прояви по-голяма екологична отговорност и да проведе социално устойчиви политики.

Във връзка с това те се обръщат с писмо до шефа на МВФ Кристин Лагард и председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, в което се посочени редица негативни отрицателни екологични последствия от антикризисната програма, одобрени през май 2010 година.

По-конкретно, критиката на еколозите засяга премахването на „зеления" фонд на Гърция и неговото включване в държавния бюджет, намаляване статута на екочиновниците в органите на властта и други.

През последните 15 години от Международният фонд за дивата природа постоянно призоваваше международните финансови организации, в това число и МВФ, да преразгледат своята кредитна политика и подкрепата за страните с финансови проблеми по отношение на провеждането на реформи, съобразени с екологичното и социално устойчивото развитие. Според тях този призив е актуален и днес.

По думите на представители на Фонда, кризата, причината за която се крие в неправилното управление на националните финансови системи, се явява отражение на порочните модели на икономическо развитие, основаващи се на свръхпотребление, постоянно увеличаване на екологичния дефицит и прекомерното усвояване на природните ресурси.