Русия за пореден път намали доставките на газ за Европа, като не остави никакво съмнение в Европейския съюз, че "Газпром" е главната бухалка в енергийната война на Кремъл. Европейците вече не вярват в "техническите причини" за прекъсването на доставките и се подготвят за пълна газова блокада от страна на Русия, пише в свой обзорен материал руската редакция на BBC.

В условията на най-голямата енергийна криза от 70-те години на миналия век насам няколко държави вече предприеха извънредни мерки и са на път да ограничат потреблението на газ - първо доброволно, а след това и принудително.

От една година Русия постоянно намалява доставките на газ за ЕС, а тази седмица те спаднаха до невиждано от десетилетия ниво - около 100 милиона кубически метра на ден. През май "Газпром" доставяше 250 млн. куб. м на ден, а преди три години - 500 млн. куб. м на ден.

Общото намаление на газовите доставки се дължи както на планираната профилактика на "Турски поток", южният маршрут през Турция, която ще приключи след седмица, но и идва от основния газопровод "Северен поток" към Германия, който трябва да бъде ремонтиран през юли. Досега "Газпром" не е показал готовност да резервира свободен капацитет и да увеличи потока по третия маршрут през Украйна.

"Като се има предвид поведението на Русия напоследък, не изключвам, че тя ще продължи да намалява доставките на газ за Европа под различни предлози, като стигне до пълното им прекратяване", заяви в сряда Фатих Бирол, ръководител на Международната агенция по енергетика (МААЕ).

Бирол беше сред първите, които предупредиха още преди руската атака срещу Украйна, че Кремъл използва природния газ, за да оказва натиск върху Европа. Днес Бирол предупреждава Европа да се готви за тежка зима и живот с газова примка на шията.

Според МААЕ европейските страни няма да могат да попълнят нужния капацитет в газовите си хранилища преди зимата, както и да се изпълни плана за действие при извънредни ситуации, въпреки увеличаването на производството от въглищни и атомни електроцентрали.

Русия обяснява намаляването на доставките с технически причини. Кремъл отрича да има роля в енергийната криза и нарича четирикратното увеличение на цените на природния газ в Европа през изминалата година последица от реформата на енергийния пазар в ЕС и западните санкции срещу Русия. "Там забъркаха каша, цените скочиха и сега отново търсят виновниците", заяви миналата седмица президентът Владимир Путин и предрече политическия и икономическия колапс на Европа: деградация, бедност и смяна на елитите след идването на власт на радикали и популисти.

Европа отхвърля тези аргументи и счита действията на Русия за политически шантаж.

Вече дори и най-зелените служители на ЕК са съгласни с това.

Дори и Елина Бардрам, която ръководеше делегацията на Европейската комисия на историческата среща на върха за климата през 2015 г., когато беше сключено Парижкото споразумение за борба с изменението на климата, призна, че европейските страни са принудени да предприемат редица много важни мерки в отговор на явния произвол на администрацията на Путин. Макар и всички тези мерки да са временни", заяви Бардрам.

От най-добри партньори до най-лоши врагове

За повече от две десетилетия управление на Путин ЕС е увеличил покупките си на руски газ един път и половина. Сега Европа е на път да го намали с две трети само за няколко месеца.

Русия е водила газови войни с Украйна и Беларус, но до този момент никога с Европа - нейния най-богат, най-близък и най-голям пазар. Така беше до миналата година.

ЕС желаеше да купува руски газ, но имаше и други мащабни планове: в рамките на няколко години да намали покупките си и дори да забрани дългосрочните договори с "Газпром", за да го принуди да се конкурира с новите големи играчи, най-вече със САЩ.

Европа искаше да използва чистия газ за "екологизиране" на икономиката, за да затвори бързо въглищното производство, а в Германия - и атомните електроцентрали, и междувременно активно да премине към възобновяеми енергийни източници: слънчева, вятърна и водородна енергия. Целта беше намаляване на емисиите, успокояване на страховете след аварията в японската АЕЦ "Фукушима".

Това не беше част от плана на Путин. Той критикуваше "умниците" от Европейския съюз на всеки ъгъл, миналото лято отвъртя малко кранчето, а през есента предизвика мащабна демонстрация на недостиг. "Газпром" не нагнети достатъчно газ в европейските си хранилища и се оттегли от спотовия пазар. Те изпълняваха само дългосрочни договори и в резултат на това през зимата цените на природния газ достигнаха исторически максимум.

Сега тези стойности са още по-високи заради намаляването на доставките.

Но резултатът досега е обратен - ЕС не забави, а ускори трудния и скъп завой в икономиката си, обръщайки гръб на "Газпром".

Фактът, че "Газпром" и европейските му партньори построиха миналата година "Северен поток - 2" до Германия, е доказателство, че изкуственият недостиг на газ в Русия е по-скоро шантаж с надеждата да накара Европа да преразгледа отказа си от руски газ, отколкото тотална война за унищожение. Сега "Северен поток - 2" ръждясва на дъното на Балтийско море.

Стратегията за развитие на Путин продължава да отрежда на Русия мястото на водеща енергийна сила в региона, докато европейските планове до 2050 г. отреждат на руските изкопаеми горива скромна и все по-намаляваща роля преди войната. Агресията срещу Украйна само ускори това движение в обратна посока - новият план на ЕС предвижда пълно изтегляне още през 2027 г.

От друга страна, Путин очаква да излезе от настоящата криза като победител. Според него ЕС ще продължи да купува газ, петрол и въглища от него. Но едва ли това ще бъде същият Европейски съюз.

Сегашна Европа се разпада, европейската демокрация е само декорация, а елитите са откъснати от хората, заяви Путин миналата седмица в основната си реч на форум в Санкт Петербург. "Европейските политици вече нанесоха сериозен удар на икономиката си - те сами го направиха, със собствените си ръце", каза той.

Как Европа се подготвя за газова блокада

ЕС няма голям избор - той няма да може да се откаже напълно от руския газ не само до зимата, но дори и през следващите няколко години. Европейски и германски енергетици и политици смятат, че ще има недостиг на енергия в продължение на поне три години.

До неотдавна Европа зависеше от "Газпром" за 40% от енергийните си нужди; по време на световната криза този дял се сви до около 35%, а сега е намалял до 25%. Но не е възможно тези проценти да бъдат заменени с алтернативни източници на газ.

ЕС ще трябва да бъде гъвкав и изобретателен, за да увеличи доставките на енергия и да намали търсенето и това да стане по организиран начин. В противен случай няма да може да се избегне срив и прекъсване на електрозахранването през предстоящата зима.

Част от причините са притесненията са новите разпоредби, според които подземните газови хранилища трябва да бъдат запълнени на 80% до октомври и на 90% до ноември. В момента показателят показва 55% - малко по-добре от миналата година, когато "Газпром" реши да остави европейските си хранилища празни. При тези цени и спирания обаче планът ще бъде осуетен.

За да намалят търсенето, властите в най-големите северни страни от ЕС вече обявиха, че въвеждат първия етап от спешен антикризисен план. Той не включва намеса на пазара и регулиране на цените, но предоставя на длъжностните лица, регулаторните органи и газоразпределителните мрежи допълнителен капацитет за наблюдение и внимателно регулиране на поведението на потребителите. Например Германия ще организира търгове за изключване на газови захранвания, а на желаещите компании ще се плаща, за да намалят доброволно потреблението си на газ.

Първата степен на енергийна тревога вече е обявена в Германия, Австрия, Швеция, Дания и Нидерландия, а Италия е на път да се присъедини към тях след обявеното намаляване на руските доставки тази седмица.

Сериозните проблеми за потребителите обаче ще започнат едва на втория и третия етап - в повечето страни те ще означават повишаване на цените за домакинствата над регулирания таван и рационализиране на доставките за промишлеността, включително и до плавно спиране на тока.

Намаленото търсене рискува да доведе до икономическо забавяне и дори до рецесия, което ще попречи на Европа да се възстанови от кризата с пандемията. Властите отчасти подкрепят търсенето със субсидии, но така пречат на пазара да намери баланс.

Вторият начин за намаляване на недостига е да се увеличат доставките на алтернативна енергия. Досега ЕС е разглеждал възобновяемите енергийни източници само като заместител на традиционния микс от изкопаеми горива, а газът - като преходно гориво. В резултат на това Европа реши бързо да изведе от експлоатация напълно изправни и модерни въглищни и ядрени електроцентрали и увеличи потреблението на руски газ.

Страните от ЕС спешно преосмислят стратегията си

Германия, Италия, Нидерландия и Австрия се готвят да използват повече въглища в електроцентралите. Гърция планира да увеличи производството на въглища през следващите две години и да прехвърли няколко газови централи на дизелово гориво.

МААЕ съветва Европа да обмисли възможността за възстановяване на ядрената енергетика. Но и тук тя ще трябва да търси алтернативи на Русия, която има само 6% от световното производство на уран, но над 40% от капацитета за обогатяване на уран.

"Войната подчерта значението на диверсификацията на доставките на обогатен уран, включително инвестициите в нови съоръжения", се казва в публикувания в сряда доклад на МААЕ.

Новият съвет на агенцията да се възползваме от ядрената алтернатива обаче е закъснял. Инвестициите в ядрената индустрия на Запад отдавна са преустановени, а централите са в процес на извеждане от експлоатация. Единствено Франция все още се държи, но и там през последните месеци се наблюдават постоянни прекъсвания на реакторите - в момента е натоварена само половината от съществуващия капацитет от ядрени централи.

А Германия, индустриалният двигател на ЕС, спря три атомни електроцентрали миналата зима. Останалите три ще бъдат изведени от експлоатация в рамките на една година. Въпреки всички обжалвания германците отказват да преразгледат това решение, а компаниите, които притежават централите, твърдят, че вече не е технологично възможно да удължат експлоатацията им.