Политическата безизходица във Франция отново показа колко трудно европейските правителства балансират между очакванията на застаряващото население и нуждата да овладеят нарастващите разходи за пенсии. След масови протести и вътрешни разногласия, френското правителство беше принудено да отложи плановете за повишаване на пенсионната възраст, която остава една от най-ниските в ЕС — едва 62 години, обобщава "Ройтерс".
Проблемът не е само френски. Дългият живот и ниската раждаемост поставят под натиск пенсионните системи в цяла Европа. Както коментира "Ройтерс", почти никое правителство вече не може да си позволи гражданите да се пенсионират на пълна пенсия в началото на 60-те си години. Но опитите за реформи неизменно се сблъскват със съпротива от обществото и парламента.
Подобни инициативи за увеличение на пенсионната възраст или ограничаване на плащанията бяха блокирани или дори отменени и в Германия, Испания и Италия. "Става дума за демографски плен на демокрациите, в които възрастните избиратели винаги ще блокират всяка промяна, застрашаваща обещаните им пенсии", казва икономистът Хавиер Диас-Хименес от IESE Business School.
Историята показва, че реалните пенсионни реформи в Европа се приемат само под натиск, когато финансовите пазари или международните кредитори изискват спешни мерки. Така беше в Гърция, Португалия, Италия и Испания след дълговата криза от 2010-те, както и в Швеция през 90-те години.
Бившият италиански министър на труда Елза Форнеро, която през 2011 г. с плач обяви увеличение на пенсионната възраст и замразяване на индексацията, припомня, че е нямала избор: "Не го направихме, за да накажем хората, а защото финансовите пазари искаха да видят сериозна и незабавна реформа."
Във Франция подобен натиск засега липсва. Страната плаща едва 0,8 процентни пункта премия над германските облигации, докато по време на кризата в еврозоната Италия достигаше до 5 пункта. Според анализатори това означава, че без силен финансов натиск Париж едва ли ще предприеме решителни стъпки.
Дори успешно приетите реформи обаче не винаги издържат дълго. След кризата няколко страни — включително Италия, Испания и Португалия — постепенно размекнаха ограниченията и върнаха част от старите привилегии.
"Ако няма широк обществен консенсус, реформата просто няма да се задържи," обобщава Жоао Силва от Европейския младежки парламент.
В някои държави, като Нидерландия и Швеция, успяха да намерят устойчив модел — чрез преминаване към системи с лични пенсионни вноски, при които размерът на пенсията зависи от натрупания капитал, а не от гарантирана държавна сума.
Случаят с Франция подчертава, че пенсионната криза е общоевропейски проблем, който засяга не само социалната стабилност, но и дългосрочната икономическа сигурност на континента. За момента обаче, както пише "Ройтерс", "Европа предпочита да отлага деня на разплатата, вместо да се изправи пред него".
USD
CHF
EUR
GBP
