Много страни изостават и пропиляват последния си шанс за силен растеж на БВП

Независимо дали последното десетилетие е "загубено десетилетие" или не, едно е ясно: много страни изостават от потенциала си, вероятно пропилявайки последния си най-добър шанс за регистриране на силен растеж на БВП. През следващото десетилетие демографските реалности ще застигнат Китай и Запада и светът ще се нуждае от чудо на производителността, за да компенсира ефектите, пише за Project Syndicate Джим О'Нийл, бивш председател на Goldman Sachs Asset Management и бивш министър на финансите на Великобритания и председател на Chatham House.

В началото на ново десетилетие много коментатори са разбираемо фокусирани върху здравето на световната икономика. Ръстът на БВП през това десетилетие най-вероятно ще бъде по-нисък, отколкото през "тийнейджърските" години, което ще затрудни значително подобряването на производителността на Запад и Китай, или устойчивото ускорение в Индия и най-големите африкански икономики.

Докато няма окончателни данни за четвъртото тримесечие на 2019 г., няма да можем да изчислим ръста на глобалния БВП за десетилетието 2010-2019 г. Все пак вероятно то ще бъде около 3,5% годишно, което е подобно на темповете на растеж за годините от 2000-та и по-високо от 3,3% ръст от 80-те и 90-те години на миналия век. Това малко по-силно представяне през последните две десетилетия се дължи почти изцяло на Китай, като Индия играе умерена роля.

Средният годишен ръст от 3,5% за 2010-2019 г. означава, че много страни изостават от потенциала си. По принцип глобалният БВП би могъл да се увеличи с повече от 4%, съдейки по двата ключови двигателя на растежа: размерът на работната сила и производителността. Всъщност последните 10 годни можеше да бъдат най-силното десетилетие от първата половина на този век, но не се оказа така. Европейският съюз претърпя разочароващ период на слабост, а Бразилия и Русия нарастваха с много по-малко, отколкото през предходното десетилетие.

Перспективите за следващите десетилетия не са толкова силни. В момента растежът на работната сила в Китай е най-голям, а населението на Япония, Германия, Италия и други ключови страни остарява и намалява. Вярно е, че някои страни и региони, които не са постигнали по-ниски резултати, вече могат да наваксат, но много ще зависи от реализирането на няколко положителни развития.

Например, предвид демографските данни на ЕС, би било необходимо значително подобряване на производителността, за да се увеличи темпът на растеж на БВП. Повече експанзионистични фискални политики в много страни - включително, вероятно и Германия - биха могли да доведат до временно ускорение през тази година и може би през 2021 г. Но е трудно да се види как експанзия на база стимули може да бъде поддържана отвъд тази точка. Европейците могат да говорят всичко, което искат за "структурна реформа", но без ефективни мерки за повишаване на производителността потенциалът на ЕС за растеж ще остане в упадък.

Що се отнася до Бразилия и Русия, би било много разочароващо, ако и двете страни регистрират еднакъв слаб растеж през последното десетилетие. И все пак, за да се достигне от около 1% годишен растеж до 3,5-4% годишен растеж, вероятно ще е необходим още един бум на цените на стоките, в допълнение към значително повишаване на производителността. Като се има предвид, че и двете страни са склонни да избягат от реформи, когато цените на стоките процъфтяват - класически симптом на "проклятието на стоките" - е съмнително дали някоя от тях ще достигне своя потенциал през това десетилетие (макар че, ако човек трябва да заложи, Бразилия има по-голям шанс от Русия).

В Китай е много вероятно по-нататъшно забавяне на тенденцията на растеж на БВП поради демографските реалности. Когато в началото на този век предложих моята по-ранна оценка на БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай), вече беше ясно, че до края на 2010 г. Китай ще почувства възпрепятстващите растежа ефекти от върховия ефект на работната сила. Съответно прецених, че реалният му (коригиран към инфлацията) годишен ръст на БВП през 2020 г. ще бъде около 4,5-5,5%. За постигане на растеж над този диапазон би било необходимо значително увеличаване на производителността. Предвид инвестициите на Китай в технологиите и преминаването към по-вътрешно потребление, производителността със сигурност може да се подобри. Но дали това ще бъде достатъчно за преодоляване на другите известни предизвикателства на Китай, предстои да видим.

От своя страна Обединеното кралство може да постигне по-силен растеж през това десетилетие, но също така може да претърпи забавяне, в зависимост от това как се справя с Брекзи и последствията от него. Във всеки случай влиянието на страната върху глобалния БВП вероятно ще бъде скромно.

След това са САЩ, където потенциалът за растеж годишно изглежда малко над 2%. Без повече фискални стимули и неопределено продължение на свръх лесните парични политики е трудно да се види как САЩ биха могли да надвишат този процент. Освен това мина повече от десетилетие откакто САЩ преживяха рецесия. Ако това се случи през следващите месеци или години, САЩ ще имат още по-малък шанс да достигнат потенциала си за растеж до 2020 г.

Не на последно място са все още по-малките икономики с огромен потенциал за растеж. Докато страни като Индонезия (и може би Мексико и Турция) стават все по-уместни при оценката на глобалния БВП, Индия обещава да има най-голямо влияние през 2020 г. и след това. Демографията на страната ще остане в икономическо благоприятно положение поне още десетилетие.

Ако индийското правителство приеме правилната комбинация от реформи за стимулиране на растежа, то лесно би могло да постигне годишен растеж в диапазона от 8-10%. И тъй като Индия вече е близо до петата по големина икономика в света, това би оказало значително влияние върху растежа на световния БВП. Проблемът, разбира се, е, че настоящото правителство не показва никакви признаци, че ще продължи положителните реформи. Напротив, започна изтощаваща нова културна война.

Африка, в настоящия момент никоя африканска икономика не е достатъчно голяма, за да влияе самостоятелно на глобалния БВП. Но като регион, БВП на Африка е близък до този на Индия, което означава, че ако достатъчно от големите му икономики могат да постигнат силен растеж, ефектите ще се усетят по-широко. Възходът на Африка ми изглежда едновременно желателен и неизбежен. Дали континентът може да движи глобалния растеж на БВП ще бъде ключов въпрос за следващото десетилетие.

Русия гледа към Африка - най-богатият регион на ресурси, метали и въглеводороди

Континентът е слабо геоложки проучен, но Русия е готова