Страните от Централна и Източна Европа са станали значително по-устойчиви на сътресения в енергийните доставки след усилията за диверсификация, предприети след руската инвазия в Украйна през 2022 г. Това посочва анализ на S&P Global, цитиран от "Ройтерс".
Според агенцията тези промени дават на региона по-голям буфер срещу икономическите последици от войната между САЩ и Израел от една страна и Иран от друга, която доведе до рязко покачване на енергийните цени и разклащане на финансовите пазари.
В първите дни на конфликта валутите и доходността по държавните облигации в Централна Европа бяха под натиск, след като инвеститорите реагираха на риска от нови сътресения на енергийния пазар. Впоследствие обаче пазарите отбелязаха частично възстановяване на фона на надеждите за деескалация.
По думите на директора за суверенни рейтинги в Европа, Близкия изток и Африка в S&P Global Рави Бхати, регионът е бил силно засегнат в началото на войната в Украйна, когато зависимостта от руски газ и енергийни доставки е била много висока. Това е принудило страните бързо да търсят алтернативни източници на енергия.
"Много бързо те трябваше да се насочат към други доставки и в този смисъл днес са много по-устойчиви на шокове в предлагането", посочва Бхати, като подчертава ролята на развитието на възобновяемите източници и достъпа до глобалния пазар на втечнен природен газ.
Най-голям напредък в диверсификацията е постигнала Полша - най-голямата икономика в региона. Страната откри първия си терминал за втечнен природен газ още през 2015 г. и изгради няколко нови газови връзки със съседни държави, за да намали зависимостта си от руски доставки.
Благодарение на излаза си на Балтийско море Полша вече е независима и от руския петрол, като чрез терминала в Гданск дори снабдява две рафинерии в Германия. Освен това Варшава изгражда около 6 гигавата офшорни вятърни мощности в Балтийско море и планира строителството на атомна електроцентрала на морското крайбрежие.
Чехия също успя да намали зависимостта си от руски енергоносители, като се насочи към газ от Норвегия и доставки на втечнен газ, основно през терминал в Нидерландия. През 2025 г. страната прекрати и вноса на руски петрол, след като модернизацията на западния тръбопровод TAL позволи напълно да покрива годишните си нужди по този маршрут.
За разлика от тях Унгария остава силно зависима от руски енергийни доставки - около 75% от природния газ и почти целият петрол в страната идват от Русия. Именно затова унгарската валута и облигационният пазар бяха сред най-силно засегнатите в региона при последните колебания на енергийните цени.
USD
CHF
EUR
GBP
