Шампанското на бъдещето - от Белгия?

Белгия е известна с вкусната си бира. Благодарение на промените в климата обаче, страната вече произвежда все по-добри вина, някои от които се конкурират с прочутите френски напитки от областта Шампан, констатира Дойче веле.

Първите лозя в Белгия са засадени едва преди около 20 години. Въпреки това винопроизводството се развива с бързи темпове. Благодарение на климатичните промени, лозарството в страната има многообещаващо бъдеще, твърдят експерти.

В най-голямата винарска изба в Белгия зрее "Шампанско", реколта 2016 година. Шишетата се подредени в палети, които достигат до тавана. След двегодишен процес на зреене идната година виното ще бъде готово за продан. Толкова трае традиционният ферментационен процес, разработен преди повече от 200 години във френския винарски регион "Шампан". Въпреки това белгийският лозар Арно Лерой няма право да нарича своето пенливо вино "Шампанско". За тази цел неговите лозови масиви би трябвало да се намират на няколко километра по на юг, отвъд френската граница. Баща му обаче не се поколебал да създаде семейната винарна именно на белгийска територия, разказва Лерой. "Климатът тук сега е същият, както преди 40 години в Шампан и предлага идеални условия за винопроизводство: Зимата е дъждовна, лятото е топло, но не прекалено горещо - това са факторите, които придават неповторим вкус на сухото пенливо вино от региона", казва той.

Най-големият белгийски винопроизводител

През 2002 година бащата на Лерой, който е търговец на вино, изкупил южните склонове около родното си място Хаулчин. Междувременно семейство Лерой произвежда 200.000 бутилки пенливо вино в семейната винарна "Ruffus" и е най-големият белгийски винопроизводител.

Неговото вино е толкова търсено, че трябва да бъде поръчано още докато текат процесите на ферментацията. Готовата продукция се изчерпва само за няколко седмици. Белгийците пият предимно бира и винопроизводството в страната има сравнително кратка история. Преди около 20 години първите селски стопани опитват късмета си и започват за садят лози. Оттогава насам лозарството се развива с бързи темпове. През 2012 година в Белгия са произведени близо 300.000 литра вино, а през 2015 година на пазара са пуснати над един милион литра. Регионалната политика също допринася за успеха на лозарството. "Освен че отпускаме финансови субсидии, ние се грижим и за обучението на лозарите, както и за маркетинга на белгийските вина", казва валонският министър на селското стопанство Рене Колин. Той твърди, че благодарение на тези мерки качеството на белгийското вино се е повишило значително през последните години.

Междувременно в почтицяла Белгия се засаждат лозя, а не само по протежението на френската граница. Френският винар Ромен Бевилар преди няколко години създаде в близост до границата с Холандия винарския кооператив "Vin de Liege". В него междувременно членуват около 2 000 души, дружеството има и достатъчно стартов капитал. През 2014 година кооперативът започна да продава първото си бяло вино. Три години по-късно вече се произвеждат по 50.000 бутилки вино годишно. Постепенно асортиментът се разширява с пенливо червено вино и биологично чисто вино, което е много търсено на местния пазар. Последните топли лета в Белгия са добре дошли за винарската изба. Високите температури се отразяват благоприятно на червените сортове грозде.

На други места винарството запада

Винопроизводството в Белгия се развива бързо, докато в други региона на Европа запада. През последните години френските лозари например се борят упорито с климатичните промени, твърди белгийският агроном Бернард Бодсон. Късните слани, последвани от продължителни засушавания и горещини, водят до големи загуби. Въпреки това, той смята, че белгийските вина няма да играят сериозна роля на международните пазари в обозримо бъдеще.

"Ние се опитваме да разпространяваме белгийското вино и в чужбина, но засега изнасяме много малки количества", казва министърът на селското стопанство Рене Колин. "Вътрешното търсене е прекалено силно, за да продаваме белгийско вино и в чужбина", казва лозарят Ромен Бевилар от Лиеж. Арно Лерой от най-голямата винарна "Ruffus" също не възнамерява да изнася големи количества в чужбина. "Ние доставяме нашето пенливо вино в белгийските посолства по цял свят. При нас идват и неколцина ценители от Франция и купуват вино. Но ние правим нашето белгийско вино основно за белгийците", казва той.

Шампанското на бъдещето - от Белгия?

Белгия е известна с вкусната си бира. Благодарение на промените в климата обаче, страната вече произвежда все по-добри вина, някои от които се конкурират с прочутите френски напитки от областта Шампан, констатира Дойче веле.

Първите лозя в Белгия са засадени едва преди около 20 години. Въпреки това винопроизводството се развива с бързи темпове. Благодарение на климатичните промени, лозарството в страната има многообещаващо бъдеще, твърдят експерти.

В най-голямата винарска изба в Белгия зрее "Шампанско", реколта 2016 година. Шишетата се подредени в палети, които достигат до тавана. След двегодишен процес на зреене идната година виното ще бъде готово за продан. Толкова трае традиционният ферментационен процес, разработен преди повече от 200 години във френския винарски регион "Шампан". Въпреки това белгийският лозар Арно Лерой няма право да нарича своето пенливо вино "Шампанско". За тази цел неговите лозови масиви би трябвало да се намират на няколко километра по на юг, отвъд френската граница. Баща му обаче не се поколебал да създаде семейната винарна именно на белгийска територия, разказва Лерой. "Климатът тук сега е същият, както преди 40 години в Шампан и предлага идеални условия за винопроизводство: Зимата е дъждовна, лятото е топло, но не прекалено горещо - това са факторите, които придават неповторим вкус на сухото пенливо вино от региона", казва той.

Най-големият белгийски винопроизводител

През 2002 година бащата на Лерой, който е търговец на вино, изкупил южните склонове около родното си място Хаулчин. Междувременно семейство Лерой произвежда 200.000 бутилки пенливо вино в семейната винарна "Ruffus" и е най-големият белгийски винопроизводител.

Неговото вино е толкова търсено, че трябва да бъде поръчано още докато текат процесите на ферментацията. Готовата продукция се изчерпва само за няколко седмици. Белгийците пият предимно бира и винопроизводството в страната има сравнително кратка история. Преди около 20 години първите селски стопани опитват късмета си и започват за садят лози. Оттогава насам лозарството се развива с бързи темпове. През 2012 година в Белгия са произведени близо 300.000 литра вино, а през 2015 година на пазара са пуснати над един милион литра. Регионалната политика също допринася за успеха на лозарството. "Освен че отпускаме финансови субсидии, ние се грижим и за обучението на лозарите, както и за маркетинга на белгийските вина", казва валонският министър на селското стопанство Рене Колин. Той твърди, че благодарение на тези мерки качеството на белгийското вино се е повишило значително през последните години.

Междувременно в почтицяла Белгия се засаждат лозя, а не само по протежението на френската граница. Френският винар Ромен Бевилар преди няколко години създаде в близост до границата с Холандия винарския кооператив "Vin de Liege". В него междувременно членуват около 2 000 души, дружеството има и достатъчно стартов капитал. През 2014 година кооперативът започна да продава първото си бяло вино. Три години по-късно вече се произвеждат по 50.000 бутилки вино годишно. Постепенно асортиментът се разширява с пенливо червено вино и биологично чисто вино, което е много търсено на местния пазар. Последните топли лета в Белгия са добре дошли за винарската изба. Високите температури се отразяват благоприятно на червените сортове грозде.

На други места винарството запада

Винопроизводството в Белгия се развива бързо, докато в други региона на Европа запада. През последните години френските лозари например се борят упорито с климатичните промени, твърди белгийският агроном Бернард Бодсон. Късните слани, последвани от продължителни засушавания и горещини, водят до големи загуби. Въпреки това, той смята, че белгийските вина няма да играят сериозна роля на международните пазари в обозримо бъдеще.

"Ние се опитваме да разпространяваме белгийското вино и в чужбина, но засега изнасяме много малки количества", казва министърът на селското стопанство Рене Колин. "Вътрешното търсене е прекалено силно, за да продаваме белгийско вино и в чужбина", казва лозарят Ромен Бевилар от Лиеж. Арно Лерой от най-голямата винарна "Ruffus" също не възнамерява да изнася големи количества в чужбина. "Ние доставяме нашето пенливо вино в белгийските посолства по цял свят. При нас идват и неколцина ценители от Франция и купуват вино. Но ние правим нашето белгийско вино основно за белгийците", казва той.