Българските протести, свързани с цената на тока, се чуват и в Европа. Има ли почва за повече държавен контрол, за повече намеса? И каква е ситуацията в Германия? - пита А. Андреев в коментара за Дойче веле.


Ето някои от основните прилики и разлики.

В България в момента се води обществен дебат за по-голям контрол на държавата върху електроразпределителния пазар. Подобни дискусии има и в Германия. Допустима ли е обаче държавна намеса в ценообразуването на електричеството? Голяма част от германските потребители вероятно биха поздравили подобна намеса. Особено на фона на постоянно повишаващите се цени на тока.

Най-новата неприятна изненада е от началото на тази година - милиони домакинства в Германия бяха сюпризирани с повишения от около 12%. Специалистите се опасяват, че цените на електричеството ще скочат още веднъж през есента. Тъкмо поради това министърът на екологията Петер Алтмайер предложи държавата да удари спирачка на поскъпването.

Но тази евентуална държавна намеса, която получи подкрепа и от канцлерката Ангела Меркел, не е чисто административна, тъй като де факто не засяга пазарния механизъм. Защото същинският проблем за Германия идва от високите субсидии за новите енергоизточници. Тези субсидии, заедно с повишените такси, които не са само български проблем, са двата фактора, оскъпяващи тока с около 20 на сто.

Затова Алтмайер предлага крайните потребители просто да плащат по-малко за субсидиите за алтернативните енергоизточници, което безспорно ще намали крайните цени. Той смята още, че големите промишлени потребители на ток в момента се ползват от прекалено щедри отстъпки. Те трябва да плащат повече за алтернативните енергоизточници, смята Алтмайер. Още повече, че 750 големи фирми на практика са освободени от таксата "зелена енергия".


Колко плащат германците?

Едно домакинство от двама души плаща в Германия средно около 60 евро на месец за електроенергия, по-пестеливите харчат и по-малко: по 40-50 евро. Сметките зависят, разбира се, и от други фактори: от наличието на малки деца в семейството, от големината на жилището, както и от това дали отоплението е само на електричество - както е често в България. Ясно е, че в такъв случай сметките са по-солени. В цените на електроенергията в Германия има значителни регионални разлики, но средно токът струва 25 евроцента на киловатчас. По-скъпо е само в Дания.

Българският ток е почти три пъти по-евтин от германския, но не бива да се забравят още две важни обстоятелства. Първо - огромната разлика в доходите. И второ - чрез таксите за пренос в България се въздейства върху цената, понеже според енергоразпределителните дружества загубите на ток стигали до 25 процента. А това е в пъти повече от средното за ЕС. В Германия клиентите могат да избират между близо 900 енергопреносители. Само през последните месеци 2 милиона домакинства са сменили доставчика и сега плащат по-малко.

Всички потребителски централи и дружества препоръчват подобни смени, още повече, че те са много лесни и протичат без всякакви бюрократични спънки - достатъчно е обаждане по телефона или заявка в интернет. Може би тъкмо поради допълнителните възможности, които предоставя либерализираният пазар, никой в Германия не зове към национализация на електроразпределителните компании. Разбира се, проблемът с високите цени си остава остър, особено за по-бедните семейства.