Мир с Азербайджан трябва да има, но Баку все още не потвърждава споразумението за признаване на териториалната цялост на Армения. Това каза премиерът Никол Пашинян в интервю за Euronews.
"Мирът е не само възможен, но и трябва да се случи. Това е моят подход, това е моето убеждение и моята вяра. Но за да стане това реалност, важно е също международната общност да знае някои нюанси, за да разбере защо преговорите не се движат с достатъчно темпо", каза Пашинян.
Според него на среща в Брюксел, в присъствието на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, "ние се разбрахме с президента на Азербайджан Илхам Алиев, постигнахме споразумение, че Армения и Азербайджан взаимно признават териториалните цялост с площ от 29 800 кв. м. и 86 600 кв. м., след което Шарл Мишел направи изявление в този смисъл."
"Досега президентът на Азербайджан не е потвърдил публично това споразумение. Вярно, той също не го отрече. Това е нюанс, който създава известно недоверие, отбеляза арменският лидер. Имаме също споразумение, че между Баку и Степанакерт, който е столица и главен град на Нагорни Карабах, трябва да се проведе диалог относно правата и сигурността на арменците от Нагорни Карабах в рамките на международен механизъм. Това диалог също все още няма. Но трябва да работим последователно. Никой не е обещавал, че ще бъде лесно да се постигне мир", продължи премиерът на Армения.
"В контекста на Брюкселската платформа виждаме следния проблем, и то дългосрочен: съгласуваме се на масата, постигаме определени договорености в присъствието на председателя на Европейския съвет. И ако някоя от страните не изпълнява тези договорености, тогава това дори няма да бъде последвано от конкретни оценки", каза той.
Президентът на Азербайджан, в присъствието на председателя на Европейския съвет в края на миналата година, "обеща и се ангажира", че ще върне 10 затворници през следващата седмица, "това задължение не е изпълнено досега", Пашинян оплакал.
Говорейки за влиянието и присъствието на Руската федерация в Южен Кавказ, той отбеляза, че "с оглед на събитията в Украйна вниманието не само на Русия, но и на други геополитически играчи към нашия регион намалява, защото Украйна се фокусира почти цялото международно внимание върху себе си."
"Разбира се, този фактор съществува. Но Русия присъства в нашия регион, присъства в Нагорни Карабах, присъства в Република Армения, но Европейският съюз (ЕС) също присъства: гражданската мисия на ЕС на границата на Армения и Азербайджан е нов фактор", каза арменският премиер.
Освен това Пашинян заяви, че не е получавал покана за среща с Алиев в Москва.
Армения и Азербайджан може да подпишат мирен договор до края на годината. Това прогнозира в края на юли арменският премиер.
Той посочи нормализирането на отношенията между Баку и Нагорни Карабах като условие за подписване на споразумението с Баку.
Според него обаче е много малка вероятността в договора за Нагорни Карабах да има клауза, която да устройва всички страни.
Отношенията между двете бивши съветски републики са напрегнати от 1991 г., когато арменската армия окупира Нагорни Карабах - територия, международно призната като част от Азербайджан, както и седем съседни региона.
През есента на 2020 г. Азербайджан освободи няколко населени места от арменска окупация по време на сражения, продължили 44 дни. Войната завърши с мирно споразумение с посредничеството на Русия.
Въпреки продължаващите преговори за мирно споразумение, през последните месеци напрежението между двете съседски страни се увеличи по отношение на Лачинския коридор - единственият сухопътен маршрут, даващ на Армения достъп до Нагорни Карабах.