Признаването на териториалната цялост на Азербайджан от Армения не дава право на Баку да извършва етническо прочистване срещу населението на Нагорни Карабах. Това се казва в изявление на арменското външно министерство.
"Президентът на Азербайджан с изявлението си подготвя почвата за нова агресия срещу населението на Нагорни Карабах и го лишава от правото да живее свободно, безопасно и достойно в родината си", се казва в изявлението.
Министерството отбеляза, че "не само се заплашва населението на Нагорни Карабах с геноцид, но и се поставя под въпрос независимостта и териториалната цялост на Армения".
"Всъщност президентът на Азербайджан отправя предизвикателство към цялото цивилизовано общество, заплашвайки със сила да окупира новите суверенни територии на Армения. Освен това се подчертава, че дори присъствието на мисията за наблюдение на ЕС по международната граница между Армения и Азербайджан не може спре амбициите за задоволяване на териториалните претенции на Азербайджан към Армения", казаха от МВнР.
В същото време Ереван подчертава, че Армения е непоклатима в избрания път за установяване на мир в региона.
"За съжаление, както се вижда от агресивната реторика и действия на ръководството на Азербайджан, тази държава не вижда решение на проблемите чрез признаването на териториалната цялост на Република Армения в границите, определени от Декларацията от Алма Ата. .. За да се избегне подобно развитие на събитията, всички партньори, заинтересовани от мира и стабилността в Южен Кавказ, са длъжни да дават недвусмислени оценки", отбелязват от арменското външно министерство.
Припомняме, че Армения обяви, че е готова да признае анклава Нагорни Карабах за част от Азербайджан, ако Баку гарантира сигурността на етническото си арменско население. Това заяви на 22 май арменският премиер Никол Пашинян.
Армения и Азербайджан водят интензивни преговори, за да успеят да постигнат мирно споразумение, увери Пашинян.
В отделно изявление президентът на Азербайджан Илхам Алиев заяви, че подписването на мирен договор с Армения е "неизбежно".
Баку се опитва да "положи конструктивни усилия" за постигане на мирно споразумение, което зачита международните норми и принципи, увери той. По негови думи преговорите с Армения трябва да донесат "дългосрочен мир на Кавказ".
Армения сезира Международния съд за втори път във връзка с инсталирането от Азербайджан през април на КПП в Лачинския коридор.
Армения и Азербайджан са водили две войни - през 2020 г. и през 90-те години на миналия век - за азербайджанския регион Нагорни Карабах, населен с арменци. Турция подкрепи Азербайджан в конфликта.
Шестседмичната война през 2020 г. отне живота на повече от 6500 войници от двете страни и завърши с примирие благодарение на посредничеството на Русия.
Миналата година Баку и Ереван започнаха работа по мирен договор с посредничеството на Европейския съюз и Съединените щати. Представители на двете страни проведоха няколко срещи в Брюксел и Москва.
Съгласно споразумението, постигнато с посредничеството на Москва, Армения отстъпи части от територия, която контролираше от десетилетия, а Русия разположи около 2000 руски миротворци, които да съблюдават за крехкото примирие.
След разпадането на СССР през 1991 г., етническите арменски сепаратисти в Нагорни Карабах се отцепиха от Азербайджан. Последвалият конфликт взе около 30 000 жертви.
USD
CHF
EUR
GBP
