Демокрацията е изправена пред "устойчиви и тревожни предизвикателства" в световен мащаб. Това обяви президентът на САЩ Джо Байдън при откриването на виртуална среща на високо равнище за демокрацията с представители от около 100 държави, информира "Франс прес".
Байдън каза, че тенденциите "до голяма степен сочат в грешна посока" и че демокрацията се нуждае от "защитници".
"Ние сме в преломна точка", изтъкна Байдън и запита: "Ще позволим ли обратното свличане на правата и демокрацията да продължи без контрол?"
Двудневното събитие, провеждано чрез видеовръзка заради пандемията от коронавирус, беше афиширано от Белия дом като американско лидерство в екзистенциална борба между демокрации и могъщи автокрации или диктатури.
"Не се заблуждавайте, ние сме в момент на демократична разплата", коментира Узра Зея, заместник държавен секретар по гражданска сигурност, демокрация и права на човека, като допълни: "Страни в почти всеки регион на света преживяха степен на демократично отстъпление."
Срещата включваше встъпителни коментари от Байдън и държавния секретар Антъни Блинкън, с участието на представители на около 100 правителства, както и неправителствени организации, частни компании, филантропски организации и законодателни органи.
Но Байдън отиде на срещата, докато САЩ имат големи собствени демократични проблеми. Неговият републикански предшественик Доналд Тръмп продължава шокираща кампания за нарушаване на американските политически норми и преобръщане на изборите през 2020 г., на които той беше победен от Байдън.
Имаше и напрежение просто във връзка с това кой трябва да бъде в - и изключен - в списъка на поканените. Китай и Русия, които Байдън вижда като шампиони в лагера на автокрациите, бяха категорично пропуснати, нещо, което те казват, че предизвиква идеологически разрив.
"Нито една страна няма право да съди за огромния и разнообразен политически пейзаж на света по един-единствен критерий", написаха посланиците Анатолий Антонов на Русия и Цин Ган на Китай в съвместно есе миналия месец.
Решаването кои други страни трябва да бъдат изключени от срещата заради нарушения на човешките права или фалшифициране на избори също беше натоварено. Например Пакистан и Филипините бяха поканени, докато националистическото правителство на Унгария, член на ЕС, не беше. Дяснопопулисткият президент на Бразилия Жаир Болсонару беше поканен, а държавният глава на Турция, членка на НАТО, Реджеп Тайип Ердоган, беше избегнат.
Най-неудобният елемент за срещата обаче беше фактът, че Байдън изпитва затруднение да възстанови вярата в демокрацията у дома, какво остава за другия край на света.
Тръмп отказва да признае резултатите от изборите през 2020 г. С помощта на симпатизиращи медии, включително влиятелната Fox News, бившият републикански президент продължава да разпространява лъжи за измами сред своите десетки милиони поддръжници.
А с ударните вълни от щурмуването на Капитолия на 6 януари от привържениците на Тръмп, които все още отекват, нарастват опасенията относно изборите за Конгреса през 2022 г. и президентските избори през 2024 г., в които Тръмп може да търси завръщане.
Брус Джентълсън, който преподава политически науки в университета Дюк, каза, че срещата "никога не е била добра идея".
"Проблемите ни тук са много по-тежки, отколкото в която и да е друга западна демокрация. Атакуваха ни Капитолия, опит за преврат. Не сме виждали това да се случва в Париж, или в Бундестага, или в централата на ЕС в Брюксел", подчерта той и допълни: "Ако искаме да се състезаваме, трябва да направим всичко възможно и това наистина зависи повече от нас в страната, отколкото по някакъв начин да съберем 100 лидери и да кажем "Ние харесваме демокрацията".
USD
CHF
EUR
GBP
