Бан Ки- мун е министър на външните работи и търговията на Южна Корея в периода от януари 2004 г. до 1 ноември 2006 г. На 13 октомври 2006 г. Общото събрание на ООН го избира единодушно за генерален секретар на ООН. В пленарната зала не се стига до действително гласуване, тъй като нито една от 192-е страни-членки не оспорва кандидатурата.
Бан Ки-мун представи кандидатурата си за наследник на Кофи Анан през февруари 2006 г.
И в четирите неформални гласувания в Съвета за сигурност през юли, септември и октомври той е класиран на челно място. Единствено за неговата номинация никоя от постоянните членки на съвета не се обяви против.
В реч пред Общото събрание Бан Ки-мун обяви намеренията си да продължи започналата "най-радикална реформа в историята на световната организация". Той подчертава необходимостта от обединяване и правилно насочване на човешките, институционалните и интелектуалните ресурси на организацията.
Ако в миналото столетие основната мисия на ООН бе да не допусне война, то в новия век нейният мандат трябва да бъде заздравяването на междудържавната система, за да може тя по-добре да помага на хората при търсене на отговор на новите предизвикателства, смята Бан Ки-мун.
Анан окачествява Бан Ки-мун като човек "с наистина глобален интелект", който поема ръководството на единствената наистина глобална организация в света.
След 10 години начело на организацията Кофи Анан освободи поста на главен секретар. След като през 2001 г. получи Нобелова награда за мир, той бе изправен пред големи затруднения. Войната в Ирак, на която бе противник, скандалите в ООН и влошаването на отношенията с правителството на президента Джордж Буш, станаха причина американските "десни нападатели" да поискат свалянето му от поста.
Като свои най-лоши моменти през двата мандата като генерален секретар на ООН Анан определя факта, че не е бил в състояние да спре кръвопролитията в суданската област Дарфур, скандала с програмата "Петрол срещу храни" и войната в Ирак.