Министър-председателят Бойко Борисов изпрати днес съболезнователен адрес до премиера на Република Полша Доналд Туск във връзка с трагичния инцидент, в който загина президентът на републиката Лех Качински.
В текста от г-н Борисов се казва:
„Уважаеми г-н Министър-председател, Скъпи приятелю, Потресен съм от новината за трагичната гибел на дълбоко уважавания от мен господин Президент на Република Полша Лех Качински, неговата съпруга и придружаващите го лица".
В този тежък за Полша момент, приеми скъпи приятелю, моите, на правителството на Република България и на приятелския български народ искрени съболезнования и солидарност с правителството и народа на Полша.
Моля, предайте на близките на всички загинали нашите най-дълбоки съчувствия и подкрепа. пише още в адреса на Борисов.
el viejo
на 11.04.2010 в 15:35:26 #4Наистина Премиера на Полша е "Скъп Приятел"! Знаем колко ни струва полският ход, с който ни прецакаха по Православната Коледа миналата година с доставките на Природна газ от Русия, за да си спазарят те с Русия, обеми и цени на доставки, основно за наша сметка, както частично за някои други държави от Югоизточна Европа!. Разбира се, че ни е много скъп! Евала, за намека Премиере!
Минувач
на 10.04.2010 в 16:27:49 #3Вижте текста на това писмо и го сравнете с това на Президента.
Worv
на 10.04.2010 в 15:22:26 #2Винаги съм се питал, защо през 1939 г. след като Германия и СССР си разделят Полша а СССР окупира Литва, Латвия и Естония и дефакто Сталин и Хитлер са съюзници, Великобритания и Франция обявяват война на Германия но не и на СССР. Реално от чисто географска гледна точка СССР заграбва почти двийно по голяма територия.
GREGORY
на 10.04.2010 в 14:39:37 #1Катинските разстрели са съветско военно престъпление - масово убийство по време на Втората световна война на около 20 000 поляци, голяма част от които цивилни, от съветски военни. Жертвите са взети като пленници, когато Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939. Катин (Katyn) е гора близо до село Гнеиздово (близо до Смоленск в Русия). През 1942 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност Катин ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях са били полски офицери. Немците огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 година. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 г. По искане на Германия е свикана комисия от Международния червен кръст. В нея участва и българският патолог доц. Марко Марков, който потвърждава твърденията за масовото убийство на поляците. След окупацията на България от Червената армия, доцент Марков е осъден на смърт от трети състав на т.нар. народен съд, поради „служба на Германия или на съюзниците ѝ“. Действителните причини и мотиви за присъдата са, че чрез нея се цели посредством физическото елиминиране на доц. Марков да се затрие важен свидетел на престъпленията извършени от болшевиките в Катинската гора. През 1944 г. съветите си връщат обратно Катинските територии, правят повторна ексхумация и обвиняват за случилото се Вермахта. Съветската страна твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 от германците. Става дума за около 15 000–18 000 поляци, някои оценки стигат и 25 000. Едва през 1990 Михаил Горбачов най-сетне признава, че СССР е виновен за разстрела, и потвърждава наличието на още две гробни полета близо до Катин. Оценките са, че труповете са близо 25 700. Горбачов прави изявление, че за всичко е виновен комунизмът и тоталитаризмът. Борис Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до този случай, от които става ясно, че разстрелите са били извършени наистина през април и май 1940 година от части на НКВД. [редактиране] Жертви В клането загиват много полски войници, офицери, представители на интелигенцията, едри собственици - „цветът“ на полската нация. Сред жертвите са: общо 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, трима едри земевладелци, 1 принц, 43 чиновници, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 физици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от сто писатели и журналисти и над двеста пилоти. Ликвидиран е повече от половината полски офицерски състав. Около 7000 души от тях са разстреляни собственоръчно от Василий Блохов, комендант на главната квартира на НКВД Лубянка. Въпреки, че според данните на Сталин разстреляните са 25 700, на 3 Март 1959 в доклад на председателя на КГБ Александр Шелепин се казва, че всъщност са разстреляни 21 857 поляци, както следва: 4 421 в Катинската гора (Смоленск) 3 820 в лагера ”Старобелск” (близо до Харков) 6 311 в лагер ”Осташково” (Калининския регион) 7 305 в други лагери и затвори в западна Украйна и западна Беларус.