„Чаеният бунт" достигна и до един малък град в щата Тенеси. Там се учредява местна секция на популисткото движение „Чаено парти". 31 нови „чаени бунтари" са последвали призива за ново превземане на Америка, коментира радио "Дойче веле".

Става дума за съпротива срещу правителството във Вашингтон, срещу курс на Барак Обама по посока социализъм, срещу прекомерно държавно опекунство и срещу високи данъци. На събранието присъства например Джери Уилямс:

"Ние  си служим с "оръжията" не само за лов, но и за да се браним срещу правителството", тръби бившият полицай. Или пък Ан Калабрия, която с гръмлив глас обвинява Обама в държавна измяна. Но дошли са също и по-либерални  духове като Том Нимилър, които просто искат държавата да ги остави на спокойствие.

От месеци такива събрания се организират навсякъде в САЩ. Междувременно движението полага усилия да се организира като политическа сила. Името „Движение на чаеното парти" е заимствано от едно ключово събитие в борбата за независимост срещу британската корона.

На 16 декември 1773 заселници в град Бостън се опълчват срещу данъчния диктат от Лондон като превземат един британски кораб и изхвърлят товара в морето - чували, пълни с индийски чай. Особено нахъсаният Джъдсън Филипс заявява, че „онези във Вашингтон трябва да се страхуват от нас". Но, разбира се, не всички. Тъй като колкото и охотно активистите на „чаеното движение" да парадират, че са независими, толкова повече идеологически и персонално движението е преплетено с републиканците.

Много "чаени бунтари" не са нищо друго освен представители на дясното крило на Републиканската партия. Също и Джъдсън Филипс е републиканец. И той желае един тактически алианс, заявявайки: "Нашата цел трябва да един консервативен конгрес през 2010 и един консервативен президент през 2012.

Най-силният елемент в това движение е Сара Пейлин - „дамата на сърцето" на консервативна Америка. На събрание в Нешвил 600 „чаени бунтовници" приветстваха възторжено бившата губернаторка на Аляска. Те се изправиха на крака, когато Сара Пейлин провъзгласи в залата колко се гордее с това, че е американка и че държавата най-сетне трябвало да освободи пътя, за да може Америка да възвърне силата си, на което „чаените бунтари" реагираха с неистови скандирания „Сара за президент."