Огромното мнозинство от гласувалите на проведения вчера в Чили референдум за нова конституция са подкрепили промяната на основния закон, приет по времето на диктатурата на генерал Аугусто Пиночет, съобщават световните осведомителни агенции.
След преброяването на гласовете в 90,78 на сто от избирателните секции 78,24 на сто са гласували в подкрепа на приемането на нова конституция.
Всенародното допитване беше организирано след масови протести против неравенството.
Президентът Себастиан Пинера призна резултата и приветства мирния вот. Той каза, че това е "началото на път, по който трябва да вървим всички заедно".
Масово антиправителствено протестно движение започна в Чили преди година. От самото начало едно от ключовите искания на демонстрантите беше, че страната се нуждае от нова конституция, за да може да поправи дълбоките неравенства в обществото.
"Досега конституцията ни разделяше", отбеляза Пинера, докато хората излизаха по улиците, за да празнуват, като допълни: "От днес всички ние трябва да работим заедно, така че новата конституция да бъде голямата рамка на единство, стабилност и бъдеще."
Референдумът зададе два въпроса на чилийците - първо, дали искат нова конституция, и второ, какъв орган биха искали да я изготви.
Голямо мнозинство гласува новата конституция да бъде изготвена от събрание, съставено изцяло от избрани граждани, за разлика от събрание, което включва и депутати.
Хиляди хора започнаха да празнуват в Сантяго и други градове още преди резултатът да стане ясен. Очакваше се на референдума мнозинството да гласува "за".
Нивата на бедност спаднаха драстично в Чили през последните 20 години - страната сега е най-богатата държава в Южна Америка, като се вземе предвид брутният вътрешен продукт на глава от населението.
Ала Чили остава една от най-неравните страни в света. Мнозина обвиняват система, която има частично приватизирани услуги и комунални услуги.
Настоящата конституция е изготвена през 1980 г. след референдум при управлението на ген. Пиночет, чието 17-годишно военно управление се характеризира с репресии, изтезания и изчезвания.
Първоначално референдумът беше насрочен за април, но беше отложен, тъй като Чили наложи блокада заради пандемията от коронавируса.
Сега ще трябва да се гласува 155-членно конституционно събрание до април 2022 г. Събранието ще има година, за да постигне съгласие по проект на текст, който след това ще бъде подложен на още един национален референдум.