В последната си статия за The American Conservative известният коментатор Пат Бюканън предупреждава, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган може да се опитва да "подхлъзне" САЩ в конфронтация с Русия. Освен това, хвърляйки поглед назад към историята на НАТО, той предполага, че членството на Турция в алианса, подобно на самото НАТО, е отживелица от Студената война.

Подчертавайки опасността, че турският президент може би „се опитва да вкара САЩ... в конфронтация с Русия” заради войната в Сирия, Бюканън посочва, че „малко неща са в ред” в обяснението на опасната ситуация, която се очертава днес.

Припомняйки, че присъединяването на Турция към НАТО през 1952 г. беше „изключително успешен ход, поставяйки НАТО на Дарданелите и Босфора и на южното крайбрежие на Черно море, чак до границата на Съветския съюз на Сталин”, коментаторът отбелязва, че реалността днес е, че „светът, който направи Турция такава стратегическа придобивка, вече е в миналото.”

„Армения и Грузия не са вече съветски републики, а свободни страни. Съветската империя, Варшавският договор и Съветският съюз вече не съществуват, а балканските страни, както и тези от региона на Прибалтика са членове на ЕС и НАТО”, припомня той. Освен това, Турция днес, посочва Бюканън, „вече не е светската национална държава на Кемал Ататюрк, а все повече се вслушва в Ислямското възраждане”.

„В гражданската война в Сирия”, отбелязва анализаторът, „нейното поведение не е това, което може да се очаква от един съюзник”, като „турците оставят вратата широко отворена за джихадистите да се присъединяват към „Ислямска държава”. Нещо повече, Анкара е „обвинявана от двама турски журналисти, които излежават доживотни присъди, че доставя оръжия на „Ислямска държава” и че „позволява на „Ислямска държава” да превозва петрол в и през Турция”.  

Коментаторът отбелязва, че вместо да води борба с „Ислямска държава”, Ердоган воюва с кюрдите в Турция и Иракски Кюрдистан, като заплашва да нападне кюрдите в Сирия.

Анкара също се е превърнала в диктаторска и репресивна държава.

В крайна сметка това, което притеснява Бюканън, е склонността на Ердоган да „ескалира сблъсъка си с режима на Асад в сблъсък с Русия”, което може да вкара САЩ в тази война. И колкото по-дълго продължава тази война, толкова е по-голяма вероятността нещо подобно да се случи”.

„Защо”, пита той, „ние все още сме решени да се сражаваме с Русия не само да защитим Германия, но и Естония и Турция, а, ако републиканците неоконсерватори отново се върнат на власт, да бъдем решени да воюваме с Русия и за Грузия, Южна Осетия, Абхазия, Молдова, Украйна, Крим, Донбас?”

„Ако историята на XX век ни учи на нещо”, пише Бюканън, „това е, че войната гарантира на всички твърде често водене на войни. Но в тази война срещу „радикалния ислямски тероризъм”, кой е истинският съюзник: Ердоган, който помага на и насърчава джихадистите в Сирия, или Путин, който ги бомбардира?”