Пореден кръг преговори за името на Република Македония се проведе днес в Охрид. Срещата по инициатива на специалния посредник на ООН Матю Нимиц отново не доведе до резултат.

Двамата преговарящи Никола Димитров и Адамандиос Василакис представиха позициите на страните си. Изненади нямаше.

Македония направи минимални усилия, за да "успокои" съседката си и предложи да бъде подписан документ, деклариращ липсата на териториални претенции между двете страни. С това се изчерпa добрата воля за разрешаване на проблема. 

Гърция от своя страна подчерта колко голям компромис прави, съгласявайки се в името да присъства И географското понятия Македония. Никакво движение към доближаване на позициите.

Нимиц отново е оптимист, без да има реални причини за това. Много скоро се очаква преговорите да продължат в Атина.

Липсата на напредък не изненада никой. На среща между президента Бранко Цървенковски, премиера Никола Груевски, външния министър Антонио Милошоски и преговарящия Никола Димитров в събота бе утвърдена досегашната позиция на Скопие.
Държавата няма да смени името си, дори ако това й коства поканата за членство в НАТО през април.

Дали?

Гръцката страна също е непреклонна и категорична - с това име Македония няма да влезе в НАТО и ЕС.

Бившата югославска република е изправена пред ултиматум и пряко не може да повлияе на съседката си.
Затова се стреми да получи достатъчно международна подкрепа, разчитайки на силен външен натиск върху Гърция.

В тази обстановка изказванията на Нимиц за силна двустранна воля в преодоляването на проблема, стоят някак извън многогодишната агония на безрезултатните преговори.

Каузата на специалния пратеник изглежда обречена, защото явно спорът с името трудно ще се реши в рамките на двустранни преговори.
Въпросът е кой ще се огъне пръв пред по-силен външен фактор.

Спорът за името на Република Македония съществува от обявяването на независимостта й през 1991 г.
Организацията на обединените нации и Европейският съюз признават държавата под името the Former Yugoslav Republic of Macedonia (Бившата югославска република Македония), то се използва и в международните документи.
Името обаче се приема за временно и от средата на 90-те години ООН посредничи между двете страни за окончателното разрешаване на проблема.

Преди две години и половина специалният пратеник на Организацията Матю Нимиц предложи „двойна формула", съгласно която Република Македония запазва конституционното си име (но изписано на латиница) в двустранните отношения. Бившата югорепублика естествено прие; Гърция безапелационно го отхвърли.

Тихият конфликт избухна с нова сила през декември 2006 г., когато международното летище в Скопие бе преименувано от "Скопие Интернешанъл Петровец" на "Александър Велики".
Гърция възнегодува и обяви този акт за /поредна/ кражбата на история и национални символи.

След едногодишни преговори през ноември 2007 г. Нимиц предложи Македония да запази конституционното си име в страната, но на международната сцена да използва друго, приемливо и за Гърция.
Премиерът Никола Груевски категорично отхвърли идеята, управляващи и опозиция застанаха неотлъчно зад него, проучване на общественото мнение показа, че и гражданите са против „второ" име.

Гърция също не прави компромис с досегашните си претенции и се опасява, че Македония би предявила териториални претенции, изопачавайки историята. А двойно изопачената история крие много заплахи.
И за да не се стига до второ изопачаване, южната ни съседка предлага утвърждаване на първото с приемане на имената "Нова Македония" или "Горна Македония", които „не ощетяват" гръцката провинция Македония.

Вероятността за историческо споразумение на следващата среща в Атина изглежда нищожна. Въпреки че април наближава.