Точно преди година Великобритания започна отново своя самостоятелен живот след излизането си от Европейския съюз. Идеолозите на Brexit обещаваха свобода и просперитет, противниците ги плашеха с икономическата криза и падането на авторитета на Великобритания в световен мащаб. Кой беше прав? Това все още пресмята в свой анализ BBC.

52% от британците гласуваха за Brexit, а 48% бяха срещу през юни 2016 г. Споровете как обаче точна да стане излизането - меко, жилаво, полумеко - продължиха дълго. През това време два пъти се смениха премиерите, два пъти и парламентите. И накрая, през януари 2020 г. Борис Джонсън подписа споразумението за развод с ЕС... след 45 години "брак".

Така, след като близо година почти нищо не се промени, преходният период приключи точно преди година, а част от отложените правила ще влязат в сила едва тази година - 2022 г. Така все още не могат да се направят и задълбочени изводи, а и чистотата на историческия експеримент - излизане от Европейския съюз, беше нарушена от пандемията от коронавирус, локдауните и кризата.

BBC прави обаче първите изводи за това как Brexit повлия на живота на британците, на техните доходи и свободи:

Великобритания е изправена пред дефицит

След Brexit Великобритания се сблъска с недостиг на най-неочаквани неща - минерална вода, салатата, сиренето, бензин, строителни материали и резервни части. Пазарът на труда: няма готвачи, няма сервитьори, няма сезонни работници на полето, шофьори на тирове.

Великобритания напусна европейския единен пазар на 1 януари 2021 г. и възникнаха бариери по пътя на стоки, услуги и труд, които не съществуваха преди. Което подкопава търговията и икономиката, защото преди Brexit Обединеното кралство внасяше всичко това без никакви ограничения - половината от цялата храна на Острова се внася, а 60% от целия внос преди Brexit идваше от Европа. И не само с хляб: като цяло ЕС по време на развода беше основният търговски партньор на Обединеното кралство, което представляваше 53% от вноса и 44% от износа.

През есента на британските бензиностанции се наредиха опашки и тогава и бензинът, и дизеловото гориво изчезнаха напълно. Нямаше достатъчно шофьори, защото европейците напуснаха, загубвайки правото си на работа след Brexit.

Според скорошно проучване на YouGov, 6-8% от италианците, испанците и датчаните са изпитали недостиг на храна в супермаркетите през последните седмици. Сред британците за това признават цели 56%.

Британците обедняха

Brexit срина икономиката на Обединеното кралство и дори официалните анализатори са съгласни с това.

Според правителствени експерти от Службата за контрол над бюджета, в средносрочен план Великобритания ще пропусне около 4% от икономическия растеж, а прогнозите на неправителствени експерти са още по-мрачни: минус 6-7%.

Нацията забогатява, но не и с такива темпове с каквито би могло. По две основни причини - намаляването на вноса на стоки, капитали и труд и намаляването на износа. Единният пазар на ЕС даде на британския бизнес достъп до джобовете на половин милиард потенциални клиенти, от България и Германия до Кипър и Португалия, сякаш живееха на близка улица.

Сега между тях има стена от мита, данъци и формалности.

Бариерите пред търговията от Brexit струват на Обединеното кралство близо 13 милиарда паунда, или около 16% от предишния й оборот, според изследователския институт CER.

Той стигна до това заключение, сравнявайки успеха на Великобритания с начина, по който се справя нейният условен близнак - група държави, в които динамиката на икономическия растеж и търговията беше близка до тази на Великобритания преди референдума и по време на преходния период. Експериментът изчисти ефекта на Brexit от проблемите, причинени от пандемията, която засегна еднакво целия континент.

Вместо дивиденти - по-високи данъци

Икономическите щети са очевидни, но далеч от апокалипсиса, от който се страхуваха противниците на Brexit. Сега те - не без основание - предупреждават, че все още не всички връзки с ЕС са прекъснати и тепърва ще се вдигнат още търговски бариери.

Икономиката обаче никога не е била основният аргумент за излизане от ЕС. Кампанията на Борис Джонсън се проведе под знамената на суверенитета: политически и финансов. А един от основните й аргументи беше членската вноска към Европейския съюз.

Настоящият премиер обеща да използва спестените пари за финансиране на националната здравна система NHS. В крайна сметка обаче финансовият му министър обяви, че гражданите и бизнеса трябва да се разплащат за тези цели, а от април ще им се вдигнат данъците.

Правителството очаква да събере допълнителни 30 милиарда паунда до 2025 г. Тази оценка е почти идентична с консенсусната прогноза за загубите на Обединеното кралство от Brexit през това време.

Победата над имиграцията

Там, където Brexit беше успешен, е в ограничаването на имиграцията. Общият брой на пристигащите е намалял рязко, тъй като европейците вече не могат свободно да идват и да живеят в страната - те трябва да си намерят работа в рамките на три месеца, и то не каквато и да е, а високоплатена.

И въпреки че Brexit реално увеличи броя на нелегалните мигранти - преминаващи Ламанша с гумени лодки, има недостиг на работна ръка по полето и в оранжериите и няма кой да кара камиони с продукти. Все пак едно от основните искания на привържениците на спирането на свободата на движение е изпълнено - границата е заключена.

Има обаче два проблема. На първо място се наложи да се правят изключения - правителството се съгласи да се издават се временни визи на шофьори и колачи, тъй като се оказа, че няма кой да коли прасета и пилетата, както и да превозва стоки до магазините с камиони. За първи път от десетилетия, поради липса на работна ръка, Великобритания не успя да отгледа традиционните си пуйки за Коледа.

А се оказа и че европейците не бързат да се връщат на Острова и намират достатъчно работа на континента, заплатите са съпоставими и има по-малко бумащина. В резултат на това търсенето на 5000 временни визи за птицеферми беше два пъти по-ниско, за 5000 шофьорски визи бяха открити само няколкостотин кандидати.

Вторият проблем е отговорът на ЕС. Британците защитиха своя пазар от имигранти, но и самите те се оказаха лишени от свобода на движение и правото да работят, където пожелаят, в която и да е от 27-те страни на Европейския съюз.

Например, английският архитект вече не може да строи в Германия, а пък британският модел не може да отскочи до Италия за няколко дни снимки. Трябва им разрешително за работа, което е и скъпо, и изисква време да се извади. Повече от сто музиканти в отворено писмо обвиниха властите в "срамно предателство" на индустрията, която генерира за Великобритания над 100 милиарда британски лири годишно.

Единство на кралството

Brexit застраши не само приходите на Обединеното кралство, но и единството на кралството. От четирите нации, които го съставляват, досега само Англия и Уелс се придържат заедно. В Шотландия и Северна Ирландия Brexit събуди центробежни сили. Още преди Джонсън, Тереза Мей не знаеше как да реши основния проблем - ирландския.

Споразумението, което сложи край на кръвопролитията, отдавна е турбулентно, а и то не предполага граница с Ирландия, която е член на ЕС. Докато Великобритания беше член на ЕС, нямаше проблеми. Brexit обаче върна въпроса с бариерите на острова. Беше необходимо или да се остави цяла Великобритания в митническия съюз, или да се постави митница между Северна Ирландия и останалата част от Великобритания.

Тереза ​​Мей беше уверена, че нито един британски премиер няма да се съгласи с граница на Острова, Джонсън обаче го направи и подписа споразумението с ЕС при тези условия, представяйки го като пробив и успешно завършен Brexit. Съответно спечели и изборите с тази теза. Скоро обаче стана ясно, че ЕС ама никак не се шегува. Споразумението, подписано от Джонсън, изискваше митническо освобождаване на стоки в Обединеното кралство, противно на обещанията на Джонсън, че никога няма да има проверки. Резултатът беше - продължителни спорове с ЕС, опит за предоговаряне на току-що подписаното споразумение, провал и оставка на главния преговарящ Дейвид Фрост и... частична капитулация в преговорите.

Междувременно както ирландците, така и шотландците, все повече искат развод с Англия. В Северна Ирландия според последните социологически проучвания 67% смятат, че Brexit е доближил обединението на острова, а 53% смятат, че референдум за това ще се проведе през следващите 10 години.

Мястото на Великобритания в световната икономика

Brexit беше обявен за разкъсване на оковите на ЕС с цел възстановяване на водещата търговска и дипломатическа роля на Великобритания в света. Какво стана?

В британската търговия не беше възможно да се сключи нито една доходоносна сделка с други страни, която поне минимално би компенсирала загубата на достъп до най-близкия и освен това най-богатия и населен пазар в света - европейския.

Подписаните по това време търговски споразумения са или точно копие на европейските, или капитулация пред неизбежността. Ако по-рано Великобритания влизаше в търговски съюзи от името на втората икономика в света с половин милиард високоплатено население, сега нейните емисари обикалят света от името на 66 милиона души в покрайнините на Европа.

В резултат на това новите търговски сделки са пълни с отстъпки, които Великобритания никога не би направила преди. А британските фермери четат с гняв и сълзи, но и най-вече с безпокойство наскоро подписаните споразумения с Австралия и Нова Зеландия.

А основната външнотърговска награда на Brexit - свободната търговия със САЩ - дори не се и обсъжда. Америка има топло отношение към съюзника, но Ирландия е почитана не по-малко, както самият президент Джо Байдън напомни. Докато гореспоменатият ирландски проблем не бъде разрешен, търговска сделка със Съединените щати не би могла да бъде възможна.

А и дори и това едва ли би било печелившо - Американската икономика е повече от седем пъти по-голяма от британската, а размерът има тежест в търговските преговори.

Мястото на Великобритания в световната политика

Разводът от ЕС промени и ролята на Великобритания в световната политика. Тя все още е ядрена сила и една от петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. Сега обаче е по-скоро съюзник на англоезичните, но далечни САЩ и Австралия, чиито основни заплахи са в Азия.

А на европейския фронт гласът на Великобритания е все по-тих.

Добър пример е неотдавнашното влошаване на отношенията между ЕС и Русия. Преди няколко години, както беше и след анексирането на Крим, Великобритания щеше да бъде в челните редици на критиците на Владимир Путин и опитите му да раздели Източна Европа на сфери на влияние. Сега гласът на Лондон звучи приглушено, а спрямо беквокалите на европейските лидери, Борис Джонсън почти не се забелязва, въпреки ядрения си куфар.

Вътрешна политика

Brexit изплати дивиденти във вътрешната политика и първоначално без съмнение се забеляза мобилизация. Именно Brexit даде на журналиста и кмета Борис Джонсън премиерския кабинет с огромно мнозинство в парламента.

Избирателите обаче постепенно губят интерес към съобщенията за предполагаеми победи на европейския фронт и обръщат все повече внимание на вътрешните работи. А тук Борис Джонсън се сблъсква със сериозни проблеми - ковид, повишаване на данъците, инфлация, загубени избори, скандали.

Дори тези, които гласуваха за напускане на ЕС, губят вяра. Скорошно допитване показа, че за първи път след спечелването на референдума повечето евроскептици са недоволни от Джонсън. През лятото на 2019 г. доволни бяха 74%, когато дойде пандемията - 86%. А сега - само 38%. А сред гласувалите против Brexit има няколко пъти по-малко доволни.

Стратегията за постоянен Brexit и безкрайна битка с външен враг, представляван от ЕС, носи все по-малко точки на вътрешния фронт. А загубите от намаляването на търговията, напротив, удрят доходите на населението и умножават редиците на недоволните.