Европейската комисия призова Унгария и Полша в сряда да подобрят съдебната и медийната независимост, както и да засилят предпазните мерки срещу корупцията, заявявайки, че условията за отпускане на помощта от милиарди евро за двете страни остават неадресирани и продължават сериозните опасения за демократичните свободи там, предава Ройтерс.
Оценката фигурира в новия доклад на Европейската комисия за върховенството на закона, който включва съвети за демократични подобрения във всичките 27 държави-членки на блока, от по-добро оповестяване на финансовото състояние на служители до цифровизация на публичната администрация.
Но очите на ЕК са насочени към двете бивши комунистически страни, където евроспектичните правителства водят все по-ожесточени битки с ЕС за миграцията, правата на човека, екологичните въпроси и демократичните ценности.
"Войната на Русия в Украйна е още едно напомняне за важността на нашата работа за поддържане и насърчаване на върховенството на закона в ЕС и извън него", каза европейският комисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова при представянето на доклада.
"Можем да останем надеждни само ако собствената ни къща е в ред."
ЕК блокира достъпа на Будапеща до 15,5 милиарда евро от спасителните фондове, предназначени да помогнат за възстановяването на икономиките след пандемията, и до други 36 милиарда евро, предвидени за Полша, най-голямата страна в източната част на ЕС.
Комисията вече е одобрила изплащания за 25 страни членки. Полша е в тази група, но все още не е получила пари, тъй като Комисията се въздържа от извършване на действителния банков превод, преди Варшава да поправи независимостта на съдебната си система.
Към днешна дата Комисията е изплатила над 100 милиарда евро на страни, включително Испания и Хърватия. Нидерландия представи своя разходен план за одобрение едва миналата седмица след продължителни политически борби вътре в страната.
Комисията все още не е одобрила плана на Унгария. Но в сряда в доклада на Комисията се казва, че притесненията относно съдебната независимост в Унгария "остават неразрешени".
ЕК препоръча на Будапеща да засили ролята на своя Национален съдебен съвет, както и да засили независимостта на медийния регулаторен орган и да приеме "всеобхватни реформи за лобирането".
По отношение на Полша се казва, че "продължават сериозните опасения, свързани с независимостта на полската съдебна система".
Докладът предписва разделяне на ролите на министъра на правосъдието и главния прокурор, подобряване на достъпа на гражданското общество до изготвянето на политики и гарантиране на справедлив процес при вземането на решения относно лицензите за работа на медиите.
Докладът идва в чувствителен момент за Виктор Орбан, дългогодишен премиер на Унгария, където форинтът достигна рекордно ниски нива спрямо еврото на фона на двуцифрена инфлация и скок на енергийните разходи.
Консултантската компания Евроинтелиджънс заяви, че големите разходи, които са помогнали на последната изборна победа на Орбан през април, на практика са изчерпали бюджетния дефицит, предвиден за цялата 2022 г. през първата половина на годината.
"Това поставя Орбан пред труден икономически проблем за разрешаване, с който би било по-лесно да се справи, ако имаше достъп до финансиране от ЕС", се казва в коментар.
Будапеща заяви многократно през седмиците, че е готова да сключи сделка с Комисията, но от Брюксел заявиха за недостатъчен напредък от Унгария, която години наред се съпротивлява на натиска да засили предпазните мерки срещу корупцията.
Междувременно Орбан усложни усилията на ЕС да наложи санкции на Русия заради войната срещу Украйна или да договори минимален глобален корпоративен данък.
"Унгария и Европейската комисия... се доближават до взаимно вреден етап на безизходица на тяхното противопоставяне относно върховенството на закона", каза Евроинтелиджънс.