Бившият премиер на Финландия Александър Стуб обяви влизането си в битката за наследник на Жан-Клод Юнкер като председател на Европейската комисия, превръщайки се във втория кандидат на дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) на изборите за Европейски парламент през май догодина, съобщава "Ройтерс".

Стуб пише в писмо до колегите си от ЕНП, че бил "изявен проевропеец", който е решил да се кандидатира за поста, за да защити европейските ценности и да накара Европа да запълни властовия вакуум, оставен от "доброволната маргинализация" на САЩ и Великобритания от световната политика.

Манфред Вебер иска мястото на Юнкер в ЕК

Манфред Вебер иска мястото на Юнкер в ЕК

Необходимо е ново начало за ЕС, защото Европа не е институция на бюрократите и елитите

"Време e да се обединим около нашата кауза за силна Европа. Това означава смекчаване на ненужните разделения между Изтока и Запада, Севера и Юга. Трябва да бъдем по-добри в изтъкването на това, което ни обединява, вместо на това, което ни разделя", пише Стуб.

50-годишният Стуб беше премиер, финансов и външен министър на Финландия, а понастоящем е вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка.

ЕНП, която е най-голямата транснационална група в Европейския парламент, ще избере кандидатурата си за председател на Европейската комисия по време на среща в Хелзинки на 7-8 ноември. Стуб ще се конкурира с германеца Манфред Вебер, който е лидер на групата на ЕНП в Европарламента, и вероятно други консерватори.

Единственият друг обявен кандидат е словашкият социалист Марош Шефчович, който в момента е заместник-председател на Юнкер в сегашния състав на ЕК, като отговаря за енергийната политика.

Европейският парламент настоя, че председателят на Европейската комисия трябва да бъде един от водещите кандидати на партиите, какъвто беше случаят и с Юнкер през 2014 г. Социологическите проучвания показват, че ЕНП вероятно ще остане най-голямата група в Европарламента.

Френският президент Еманюел Макрон и други лидери на страни членки обаче, които всъщност ще номинират наследника на Юнкер, се противопоставят на автоматичното обвързване между изборите за Европейски парламент и работата на Европейската комисия.

В този случай лидерите на страните членки биха могли да изберат някой, който да ръководи комисията, който не е един от номинациите на партиите, въпреки че това лице все пак ще трябва да бъде одобрено от Европарламента.