Европейският парламент отхвърли ACTA (Търговското споразумение за борба с фалшифицирането) и следователно не може да се превърне в закон за Европейския съюз.

Това е първият път, когато Парламентът упражнява правото си по Лисабонския договор за отхвърляне на международно търговско споразумение.

478 депутати гласуваха срещу споразумението и само 39 гласуваха за приемането му. 165 депутати се въздържаха.

„Удовлетворен съм, от това че Парламентът последва препоръката ми за отхвърляне на ACTA", заяви докладчикът Дейвид Мартин (С&Д, Обединено кралство), повтаряйки мнението си, че споразумението е твърде неясно формулирано и създава възможности за неправилно тълкуване, което да застраши свободата на гражданите.

От друга страна той обърна внимание и на нуждата от намиране на алтернативни начини за защита на интелектуалната собственост, като един от „градивните елементи на икономиката на ЕС".

Основният защитник на ACTA от страна на ЕНП - Кристофър Фелнер (ЕНП, Швеция), заяви в дебата преди гласуването, че Парламентът трябва да отложи окончателното гласуване до произнасянето на Съда на ЕС по съвместимостта на ACTA с договорите на ЕС. След като предложението бе отхвърлено с мнозинство, значително малцинство от депутати се въздържаха от гласуване по съгласието на Парламента относно споразумението.

По време на дискусиите за ACTA Парламентът преживя безпрецедентно пряко лобиране от хиляди граждани на ЕС, които призоваваха за отхвърляне на споразумението, в улични демонстрации, в съобщения до електронните пощи на членовете на Европейския парламент и обаждания до офисите им.

Парламентът получи и петиция, подписана от 2,8 милиона граждани от цял свят, призоваваща към отхвърляне на споразумението.

По време на гласуването много членове на парламента носеха банери с лозунг срещу ACTA, също така тениски срещу споразумението, съобщи RT.

Припомняме, споразумението изкара хиляди хора на протести в Европа, тъй като приемането му щеше доведе до ограничаване на свободата в интернет пространството.

Споразумението няма да се прилага в рамките на Европейския съюз, след като ЕП го отхвърли.

Поддръжници на споразумението заявяват, че ACTA е нужен, за да стандартизира международни правила, отнасящи се до защита правата на тези, които създават музика, филми, дрехи, фармацевтични продукти и други, които са обект на пиратство и интелектуална кражба.

Опонентите смятат, че това ще доведе до цензура и отнемане на лична свобода в интернет.

Договорът бе единодушно одобрен от ръководителите на правителствата в 27-членния блок през декември 2011 година. Но проблемите дойдоха когато започна процеса по ратифицирането на споразумението във всяка държава.

През февруари 2012 година Европейската комисия замрази опитите за ратифицирането му и настоя Европейският съд да вземе своето отношение за това дали договорът ограничава основните европейски права.

Комисията се надява, че Съдът ще излезе с убедителни мотиви, че ACTA не ограничава свободата и след това ще могат да се подновят действията за ратифицирането му в отделните парламенти.

„Този дебат трябва да бъде базиран на факти, а не на грешна информация или слухове, които доминират в социалните сайтове и блогове", каза еврокомисарят по търговията Карел де Гухт.

„Ако Парламентът гласува в сряда против ACTA, "това означава край на ACTA за ЕС, това е сигурно", каза говорителят на ЕП Джауми Дъч.

Официални лица от ЕС смятат, че ACTA няма да промени нищо в европейските закони, а просто ще защити авторските права на други страни, където гаранциите са по-слаби.

Всички пет парламентарни комисии, които имат връзка с антипиратското споразумение, го отхвърлиха.

ЕС подписа ACTA на 26 януари 2012 година в Токио. САЩ, Австралия, Канада, Япония, Мароко, Нова Зенландия, Южна Корея, Мексико, Сингапур и Швейцария също подписаха споразумението.

Гласуването от сряда означава, че нито ЕС като цяло, нито отделни държави членки ще могат да се присъединят към ACTA.