Европейският парламент прие текст призоваващ Русия да осигури на България и другите страни от Централна и Източна Европа достъп до архивите, заграбени от съветската армия през 1944-1945 г. Това съобщи евродепутатът Андрей Ковачев, който е вносител на текста, приет като част от резолюция за политическите отношения между ЕС и Русия.

Документът беше одобрен с 494 гласа "за", 103 гласа "против" и 72 гласа "въздържал се". От българските евродепутати, единствено представителите на БСП гласуваха "против".

"Въпреки многократните контакти на междуправителствено ниво през последните повече от 20 години, Русия все още не гарантира свободен и безпрепятствен достъп до така наречените "трофейни архиви", които са били прехвърлени в Москва от окупираните територии. От България са изнесени в СССР след 9 септември 1944 г. архиви от МВР, Министерството на войната, Министерството на външните работи, Царската канцелария, лични архиви на български политици. Този въпрос е повдиган също в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) от ръководителите на българската делегация Димитър Главчев (ГЕРБ) и преди това Лъчезар Тошев (СДС)." - написа Ковачев в профила си във Фейсбук.

Той коментира и отказа на БСП да подкрепи резолюцията.

"Тези изключително важни за България текстове не бяха подкрепени от евродепутатите от БСП, които гласуваха против цялата резолюция и изобщо не участваха в гласуването на текстовете за "трофейните архиви". По този начин за пореден път те показват, че не са европейски социалдемократи, а "достойни наследници" на слугите на окупаторите от 1944-45 г. Техните действия не само не отговарят на българския национален интерес, но чрез подкрепата за авторитарния режим на Путин отслабват и възможността на ЕС да говори с един глас в отношенията си с руските власти. България има право на достъп до своето културно и историческо наследство, но наследниците на българските комунисти, за които Кремъл е по-близък, явно не желаят това." - констатира евродепутатът от ЕНП, излъчен от ГЕРБ.

Текстът на поправката за "трофейните архиви" е приет с 604 "за", 50 "против" и 17 "въздържал се".

Резолюцията акцентира върху продължаващите агресивни действия на Кремъл по света, включително в държави от Западните Балкани, особено в Сърбия. Посочва се, че външната политика на руския президент Владимир Путин е определено агресивна и ревизионистка, целяща възстановяване на руското влияние в страни, които са се откъснали от орбитата на Русия след разпадането на Съветския съюз, но той продължава да смята за зона на "изконен руски интерес".

В документа се споменава експлозиите в склад за боеприпаси в Чехия през 2014 г., организирани от агенти на руското Главно разузнавателно управление (ГРУ). Напомня се, че агенти на ГРУ стоят зад покушението срещу Сергей и Юлия Скрипал във Великобритания през 2018 г., както и зад опита за убийство на оръжейника Емилиян Гебрев и още двама души в България през 2015 г.

Bellingcat: ГРУ два пъти опитва да отрови Гебрев заради доставките му за Украйна

Bellingcat: ГРУ два пъти опитва да отрови Гебрев заради доставките му за Украйна

В чешкия склад обаче не е имало пратка за Киев…

Отбелязани са и други незаконни действия на Кремъл на територията на Чехия, България и други държави от общността.

В документа се констатира, че Кремъл отказва да съдейства за разследването на тези престъпления и осигурява закрила на заподозрените за тях лица.

Посочва се, че се влошава ситуацията с със свободата на медиите в Русия, налице е кампания за потискане на гражданското общество и независимата преса.

Препоръчва се стратегията на ЕС към Москва да бъде съсредоточена върху принципите на "отпор, ограничаване и сътрудничество", които са насочени към укрепване на капацитета на ЕС за борба с идващите от Кремъл заплахи, особено в региона на Източното партньорство, включително Беларус. Това важи и за самата Русия, където усилията на ЕС трябва да се насочат към защита на правата на човека и подпомагане на демократичните процеси - да се следва принципът "демокрацията на първо място".

ЕП: България да се откаже от „златните паспорти“, нужен е единен подход на ЕС към Русия

ЕП: България да се откаже от „златните паспорти“, нужен е единен подход на ЕС към Русия

Да се преразгледат енергийните проекти…

Според документа, Европейският съюз трябва да има единна политика по отношение на Русия и да предприема решителни действия в областта на външната политика.

Подчертава се, че управляващият в Русия режим застрашава мира и сигурността в Европа, системно нарушава човешките права на своите граждани и проявява агресия във външната си политика - от военни маневри и струпване на армия по границите до незаконна окупация на съседни територии и анексирането на Крим.

"Режимът на Путин нарушава международното право, намесва се в избори, нарушава морското и въздушното пространство на държавите от регионите на Балтийско море и Черно море. Липсата на адекватен отговор на ЕС спрямо различните руски нападателни действия от агресията срещу Грузия през 2008 г. досега накара Русия да продължи агресивните военни и политически кампании, както в съседните държави така и отвъд тях, и по този начин да отслаби и подкопае самата основа на международния правов ред и стабилността в Европа и в други части на света." - се казва в одобрената от Европейския парламент резолюция.

Същевременно евродепутатите изразяват ясна подкрепа за руското гражданско общество и отбелязват, че трябва да се разграничават руското правителство и руският народ.