ЕС остава разделен по отношение на налагането на санкции срещу Израел въпреки критиките на някои за тежкото положение в Газа и насилието срещу палестинци от израелски заселници на Западния бряг, предаде "Гардиън".
Кая Калас, ръководител на външната политика на ЕС, заяви, че предложенията за частично спиране на споразумението за асоцииране между ЕС и Израел остават на масата, но изискват държавите да променят позициите си, за да влезе в сила.
"Днес не видяхме това, но тези дискусии ще продължат", посочи Калас след срещата на външните министри на ЕС.
Тя отхвърли критиките, че подходът на блока към Израел предполага двоен стандарт, обвинение, отправено от някои вътрешни лица от ЕС, като същевременно повдигна съмнения относно въздействието на санкциите.
"Суспендирането на споразумението за асоцииране, ще спре ли разширяването [от израелски заселници] на Западния бряг? Знаете, че това вероятно също не е вярно", по думите й.
Но Калас допълни, че ЕС ще наложи нови санкции срещу иранците, участващи в ограничаването на свободното корабоплаване през Ормузкия проток, като уточни, че стремежите са въпросните санкции да бъдат прието през май.
По време на срещата на външните министри на ЕС, провела се на 21 април, Ирландия, Испания и Словения оказаха натиск върху Калас да възобнови частичното спиране на споразумението за асоцииране на Израел с ЕС, което беше предложено миналата есен, но така и не получи подкрепата на мнозинството.
Трите държави, исторически защитници на палестинските права, писаха до Калас миналата седмица, описвайки "непоносимите" условия в Газа с непрекъснати нарушения на прекратяването на огъня и недостатъчен приток на хуманитарна помощ, както и ескалиране на насилието срещу палестинците на Западния бряг.
Хосе Мануел Албарес, министърът на външните работи на Испания, заяви, че "докато Израел продължава по този път на постоянна вечна война, ние няма да можем да управляваме отношенията си по същия начин".
Премиерът на Испания Педро Санчес, който е сред най-гласовитите европейски критици на войната на Израел в Газа, призова ЕС миналия уикенд да прекрати споразумението си за асоцииране с Израел.
Външният министър на Белгия Максим Прево пък заяви, че "беше ясно, че трябва да повишим гласа си относно санкциите", визирайки насилието от страна на заселниците на Западния бряг, достигнало "безпрецедентни нива", както и гласуването на израелския парламент за смъртно наказание.
Той изтъкна, че "очевидно има сериозни атаки срещу принципите на правата и ценностите на ЕС, които управляват това споразумение", визирайки член 2 от пакта между ЕС и Израел.
Катлийн ван Бремпт, белгийски заместник-председател на Европейския парламент, която говори от името на социалистите по въпросите на търговията, заяви, че ЕС подкопава доверието в него като защитник на правата на човека.
"Неспособността както на Европейската комисия, така и на държавите членки на ЕС да действат по подходящ начин в съответствие с международното право, правата на човека и собствените си ценности и убеждения прави Европа съучастник във военните престъпления и престъпленията срещу човечеството, извършени от Израел", подчерта тя.
Йохан Вадефул, министърът на външните работи на Германия, пък каза, че "трябва да говорим с Израел за критичните въпроси. Това трябва да се направи в критичен, конструктивен диалог с Израел".
Споразумението за асоцииране се нуждае от единодушно одобрение от 27-те държави членки на ЕС, за да бъде отменено, но частичното суспендиране изисква само претеглено мнозинство от 15 държави членки, представляващи 65% от населението на ЕС. Германия или Италия ще трябва да променят позицията си, ако се приеме, че подкрепата от миналата есен остава постоянна.
В остри критики, Amnesty International обвини ЕС в "морален провал", който показва "нагло презрение към живота на цивилните, особено на окупираните палестински територии и в Ливан".
Неправителствената организация беше сред 70 групи, които призоваха за спиране на споразумението между ЕС и Израел миналата седмица. В отделни инициативи повече от 1 милион души и близо 400 висши дипломати и служители на ЕС отправиха същото искане към лидерите на ЕС.
Засилвайки натиска от друга посока, Франция и Швеция призоваха Европейската комисия "спешно да обмисли" налагането на тарифи върху продукти от незаконни селища на Западния бряг и ограничения върху износа към тези територии.
Кая Калас увери, че ще повдигне това предложение пред европейския комисар по търговията.
Комисията, която отговаря за търговската политика на ЕС, вече е заявявала, че стоки с произход от израелски селища, попаднали под израелска администрация след юни 1967 г., нямат право на преференциално третиране. "Само продукти с произход от самия Израел получават търговски преференции съгласно споразумението за асоцииране между ЕС и Израел", заяви говорител през март.
Еспен Барт Ейде, министърът на външните работи на Норвегия, заяви, че един от основните проблеми, пред които е изправена Палестинската администрация, е посегателството в Палестина от страна на насилствени заселници, "понякога толерирано, дори подкрепяно от израелското правителство и Израелските отбранителни сили" (IDF).
Норвегия, която не е член на ЕС, изигра историческа роля в опита за постигане на мир между Израел и палестинците. Тя беше сред първите правителства, които признаха палестинската държавност.
Министърът също така призова Израел да освободи палестинските "приходи от митническо облагане", данъци и мита, които са основният източник на приходи на Палестинската администрация, но се събират от Израел съгласно споразуменията от Осло, постигнати с посредничеството на Норвегия.
Прехвърлянето на приходите е спряно от Израел от май 2025 г., което създава проблеми за властите при заплащането на учители, лекари, сметосъбирачи и полицаи.
"Това не е искане към Израел да направи нещо допълнително. Просто е да направи нещо, което вече е законово задължен да направи. Това е нашето искане номер едно и трябва да се случи незабавно", изтъкна Еспен Барт Ейде.
Той отказа да коментира какво трябва да направи ЕС, но смята, че е "важно да се даде много ясно да се разбере на Израел, че очакваме от него да спазва международното право и че вече е добре установено, че окупацията в нейната цялост е незаконна", позовавайки се на становището на Международния съд на ООН от 2024 г.
Израелското правителство отвърна на удара на критиците си от ЕС, като най-вече обвини Педро Санчес в лицемерие и двойни стандарти.
Гидеон Саар, министърът на външните работи на Израел, заяви, че испанското правителство е получило благодарност "от бруталния режим и терористична организация на Иран", добавяйки, че то се е "посветило на разпространението на антисемитизъм".
USD
CHF
EUR
GBP
