Еврокомисията сезира Съда на ЕС че България не е изпълнила разпоредбите за електронните паспорти и електронните разрешения за пребиваване, съобщиха от Еврокомисията.
Според експертите на ЕК България не е изпълнила изискването за създаване на единно звено за контакт, гарантиращо задължителния обмен на информация съгласно законодателството на ЕС относно сигурността на документите. Създаването на такова звено за контакт е задължително. То служи за обмен на информация, позволяваща достъп до изображенията на пръстовите отпечатъци, които се съхраняват в електронните паспорти и разрешения за пребиваване на граждани на трети държави.
С обмена на сертификати чрез единните звена за контакт се предотвратява евентуален неразрешен прочит на биометричните характеристики, които се съхраняват в цифров формат в документите. Компетентните органи на държавите членки получават сигурен достъп до информацията в чиповете на биометрични паспорти, документи за пътуване и разрешения за пребиваване, издадени от други държави членки.
България не е въвела този важен аспект от законодателството на ЕС относно сигурността на документите. По този начин лишава другите държави членки от възможността за сигурен достъп и проверка на пръстовите отпечатъци, съхранявани в чиповете на българските паспорти.
Припомняме, на вчерашното заседание на Министерския съвет бе прието да може да се удължи с година срока на следгаранционната поддръжка на съществуващата централизирана информационна система.
Комисията поиска също така България да въведе разпоредбите на ЕС относно финансовото отчитане. "Директивата за счетоводството (Директива 2013/34/EС), която отменя две директиви на Съвета (Четвърта директива на Съвета — 78/660/ЕИО и Седма директива на Съвета — 83/349/ЕИО), има за цел да намали административната тежест за малките предприятия и да подобри качеството и съпоставимостта на информацията, оповестявана във финансовите доклади", съобщиха от ЕК.
В тази директива се определят общовалидни за ЕС правила относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия.
Държавите членки трябваше да въведат тези правила в националното си право до 20 юли 2015 г. Тъй като българските органи не спазиха първоначалния срок, през септември 2015 г. от Комисията изпратиха официално уведомително писмо. Днешното искане на Комисията е под формата на мотивирано становище. Ако България не предприеме необходимите действия в срок от два месеца, и за това искане от Комисията може да сезират Съда на ЕС.