Германия възобнови превоза на осъдени афганистански граждани към родината им, дни преди регионалните избори в Германия, в които миграцията е използвана като предизборна кампания, предаде "Ройтерс".
Берлин спря да връща хора в Афганистан поради опасения за правата на човека, след като талибаните поеха властта през 2021 г.
Но след фаталното нападение в Солинген, натискът над правителството се засили да отмени това.
Правителството, което на 29 август въведе пакет от мерки за затягане на политиката за убежище и ускоряване на депортациите, се е съсредоточило върху източните провинции Саксония и Тюрингия. Крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AfD) води в социологическите проучвания със своята антимигрантска позиция.
Списание Spiegel първо съобщи, че полет за Кабул е излетял от Лайпциг рано в петък, 30 август, с 28 осъдени престъпници на борда след месеци на тайни преговорикато посредник е Катар.
"Обявих, че също така ще депортираме престъпници в Афганистан. Подготвихме това внимателно, без да говорим много за това", каза канцлерът Олаф Шолц на пресконференция в мина в Саксония.
Все пак вицеканцлерът Робърт Хабек каза пред "Ройтерс", че правото на убежище в Германия трябва да остане недокоснато.
В изявление правителството благодари на "ключовите регионални партньори" за тяхната подкрепа и каза, че работи върху повече депортации, но въпросните партньори не се посочват.
На 31 август катарската а телевизия Ал-Джазира, позовавайки се на служител от катарското външно министерство, съобщи, че Доха е улеснила преговорите между Германия и талибаните в Афганистан, за да помогне за връщането на афганистанци в страната им въз основа на техния правен статут.
Цитираният източник каза, че ролята на Катар идва въз основа на искане от Германия и след приемането от талибаните на германското искане. Воденето на преки преговори с талибаните, някои от чиито служители са под международни санкции, е проблематично.
По думите на източника "усилията на Доха са част от нейната роля за улесняване на комуникацията между афганистанското правителство и международната общност".
Германската неправителствена организация ProAsyl, която предоставя правна и практическа помощ на търсещите убежище, посочи, че депортирането от петък може да стане част от безотговорно нормализиране на талибанския режим. "Това е декларация за фалит на конституционната държава", каза в изявление Тарек Алаовс, говорител на ProAsyl.
Но говорител на германското външно министерство каза, че правителството няма да нормализира отношенията с талибаните и депортирането не е стъпка към това.
Освен депортацията към Афганистан, Берлин работи и върху депортирането на лица за Сирия, които са извършили тежки престъпления или се считат за терористична заплаха.
Депортирането в Сирия също е забранено в Германия, но през юли съдът в западния град Мюнстер постанови, че вече не вижда обща опасност от гражданска война за търсещите убежище от Сирия.
Броят на търсещите убежище в Германия е спаднал с 19,7% през първите седем месеца на 2024 г. в сравнение с предходната година до 140 783 молби, като най-големите групи кандидати идват от Сирия, 44 191 молби, и Афганистан, 22 698 молби.
Част от германското обществено мнение се обърна срещу депортациите през 2018 г., след като германският вътрешен министър каза, че е депортирал 69 афганистанци на 69-ия си рожден ден. Един от тях, 23-годишен афганистански бежанец, се самоуби при пристигането си в Кабул.
chafeto
на 01.09.2024 в 11:25:48 #1За съжаление е късно. Троянските коне на исляма вече са твърде много. Ситуацията май е необратима.