Йохан Гутенберг често е наричан откривател на книгопечатането. Истината е, че той изнамира първия начин за използване на подвижни букви и печатарската машина така, че бързо и точно да се възпроизвежда най-разнообразен писмен материал.

Няма изобретение, разработено от край до край от един-единствен човек, и това се отнася с още по-голяма сила за печатането. Печати и пръстени за подпечатване, които работят на принципа на ксилографията, са използвани от най-древни времена. Ксилографията е била позната в Китай много векове преди да се роди Гутенберг и факт е, че там е намерена книга, отпечатана около 868 г. Тази технология е била позната на Запад също преди Гутенберг. Ксилографията дава възможност да се произвеждат много екземпляри от дадена книга. Но този начин има един главен недостатък: тъй като за всяка нова книга трябва да се изработват нови гравюри или плочки, невъзможно е по този метод да се отпечатват много и различни книги.

Някои казват, че главната заслуга на Гутенберг е изнамирането на подвижните букви. Но те са открити в Китай от някой си Пи Шенг още към средата на XI век. Буквите на Пи Шенг били направени от глина, която не е много трайна; но други китайци, а и корейци внасят редица подобрения и доста преди Гутенберг корейците вече си служат с метални букви. Фактически в началото на XV век корейските управници поддържали леярна за производство на печатни букви, т. е. букволеярна. Но въпреки това би било погрешно да смятаме Пи Шенг за особено влиятелна личност. Преди всичко, Европа не е заимствала подвижните букви от Китай, те са разработени самостоятелно. И второ, печатането с подвижни букви се разпространява в Китай едва в по-ново време, когато модерното книгопечатане е заимствано от Запада.

Модерната печатарска техника съдържа четири основни компонента. Първият са подвижните букви редом с начина за набирането и закрепването им. Вторият е самата печатарска машина. Третият — подходящо мастило, а четвъртият — подходящ материал, да речем хартия, върху който да се печата. Хартията е изнамерена в Китай много, много отдавна (от Цай Лун) и се употребява широко на Запад още преди Гутенберг. Тя е единственият елемент от печатарската техника, който Гутенберг е взел наготово. Макар преди него да е работено донякъде върху другите елементи, той внася различни съществени подобрения. Например създава метална сплав, подходяща за буквите; калъп за точно и акуратно отливане; маслено мастило и машина за печатане.

Но цялостната му заслуга е далеч по-голяма от тези отделни нововъведения и подобрения. Неговото значение се корени главно в това, че той съчетава всички печатарски елементи в една ефикасна производствена система. Защото печатарството, за разлика от всички предишни открития, е по същество технология за масово производство. Сама по себе си пушката е по-ефикасно оръжие от лъка и стрелата. Въздействието на печатната книга не е по-различно от въздействието на ръкописа. Следователно предимството на печатното произведение е в масовото производство. И тъй, Гутенберг не е разработил някакво отделно устройство или уред, нито дори поредица от подобрения, а цялостна производствена технология.

Биографичните сведения за Гутенберг са оскъдни. Знаем, че е роден около 1400 г. в. град Майнц, Германия. Заслугите му за печатарското изкуство датират от средата на столетието, а най-интересното му произведение, т. нар. Гутенбергова Библия, е отпечатано около 1454 г. (Странно, но името на Гутенберг не фигурира върху нито една от неговите книги, дори върху Библията му, въпреки че тя несъмнено е печатана в неговата печатница.) Той, изглежда, не е бил много добър търговец; сигурно е, че не е успял да спечели много пари от откритието си. Бил е ответник в няколко съдебни дела, едно от които довежда до конфискуване на машините му в полза на неговия съдружник Йохан Фуст. Гутенберг умира в родния си град в 1468 г.