Военната хунта в Нигер обвини Франция в разполагане на войски в няколко западноафрикански държави като част от подготовката за възможна военна намеса заедно с регионалния блок ECOWAS.
В комюнике, прочетено по държавната телевизия, хунтата също повтори призива си към френските войски да напуснат Нигер. Именно те са основен източник на напрежение между някогашните съюзници след свалянето на президента Мохамед Базум на 26 юли.
Военната хунта обвини Франция и в агресивно, подло и пренебрежително отношение и призова светът да отвори очите си за последствията от това.
Отношенията между Нигер и бившия му колонизатор Франция се влошиха, след като Париж обяви хунтата за нелегитимна. На фона на вълна от антифренски настроения лидерите на преврата също последваха стратегията на хунтите в съседните Мали и Буркина Фасо в стремежа си да прекратят дългогодишните военни връзки с Франция в регионалната борба срещу ислямистки бунтове.
Попитан за последните коментари на хунтата, френският президент Еманюел Макрон заяви, че страната му "не признава никаква легитимност в изявленията на пучистите". Позицията си Макрон сподели на пресконференция в края на двудневната среща на върха на Г-20 в Индия.
По отношение на около 1500 френски войници, разположени в Нигер, Макрон каза, че всяко решение за тяхното разполагане ще бъде взето само в координация с експрезидента Базум.
Макрон не се обърна директно към обвинението, че Франция разполага войски другаде в Западна Африка като част от регионално предложение за използване на сила като последна мярка за възстановяване на демокрацията.
Основният регионален блок ECOWAS наложи санкции на Нигер и активира така наречените резервни сили за възможна военна намеса, въпреки че продължават разговори за намиране на дипломатическо решение.
Президентът на Нигерия Бола Тинубу, който държи револвиращия председател на ECOWAS, предположи, че деветмесечен преход обратно към гражданско управление може да задоволи регионалните сили. Хунтата в Нигер обаче предложи това да се случи в рамките на три години.