Иран продължава да изнася големи количества суров петрол за Китай през Ормузкия проток, въпреки американско-израелската атака и многократните предупреждения, че жизненоважният воден път може да стане неизползваем, нанасяйки тежък удар на кампанията за натиск на Белия. Това съобщи "Middle east monitor".

Данните за проследяване на танкери показват, че Иран е превозил между 13,7 милиона и 16,5 милиона барела суров петрол от 28 февруари до 11 март, което се равнява на приблизително 1,1 милиона до 1,5 милиона барела на ден. Количеството е близо до средното за миналата година.

Цифрите са поразителни, защото Ормузкият проток е хвърлен в хаос от началото на войната на 28 февруари. Движението на неирански кораби през пролива се забави рязко, а атаките срещу кораби и енергийна инфраструктура в региона нарушиха износа от други производители от Персийския залив.

Износът на Иран продължава до голяма степен, защото танкери плават в ирански води и товарят на остров Харг, основният експортен център на страната. Досега Вашингтон избягваше конфискациите на танкери и мерките за морски забрани, каквито преди това е използвал срещу Венецуела, вероятно защото всяка директна стъпка срещу иранските петролни товари би могла да даде на Техеран по-голям стимул да затвори пролива напълно.

Това поставя САЩ в неудобното положение да водят война срещу Иран, докато санкционираният петрол на Иран продължава да достига до най-важния му клиент - Китай.

Германия призова за дипломатическо решение на кризата в Ормузкия проток

Германия призова за дипломатическо решение на кризата в Ормузкия проток

Международната общност трябва едновременно да търси изход от войната и да започне да разработва основите на бъдеща система за сигурност в региона

Миналата седмица Пекин преговаряше с Техеран за осигуряване на безопасно преминаване за китайските доставки на петрол и катарския втечнен природен газ през Ормузкия проток. Китай получава около 45% от петрола си през протока.

Корабоплаването през Ормузкия проток рязко спадна за други износители от началото на войната, като трафикът на танкери е намален поради атаки, заплахи и нарастващи застрахователни рискове. Това наруши потоците от производителите от Персийския залив и задълбочи опасенията от по-широк шок в доставките, въпреки че Иран продължи да пренася суров петрол към Китай.

Контрастът е политически значим. Докато Техеран остава под военен натиск, износът му на петрол все още достига до пазара, докато конкурентните производители и световните потребители понасят голяма част от икономическите последици.

Това прекъсване се отрази директно на енергийните пазари. Тъй като приблизително една пета от световната търговия с петрол и газ обикновено преминава през Ормузкия проток, рязкото намаляване на корабоплаването засили опасенията относно недостига на доставки и помогна за покачване на цените на петрола. Дори без пълно затваряне на водния път, пазарът реагира на риска конфликтът да задуши износа от Персийския залив, повишавайки разходите за вносителите и увеличавайки натиска върху правителствата, които вече се опитват да овладеят инфлацията.

За Белия дом това е унижение. Войната трябваше да отслаби Иран и да затегне икономическия натиск върху Техеран. Вместо това Иран все още продава петрол, Китай все още го купува, а основният непосредствен ефект е разтърсването на световните пазари и заплахата за енергийните доставки на други страни.

16 търговски кораба са атакувани от началото на войната срещу Иран

16 търговски кораба са атакувани от началото на войната срещу Иран

Рискът за корабоплаването в Персийския залив става неприемлив