На 10 юли президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че Съединените щати ще продадат оръжия на НАТО, включително системи за противовъздушна отбрана и прехващачи, които след това може да даде на Украйна.
Това пишат от Института за изследване на войната (ISW).
Axios съобщи на 11 юли, като цитира свои източници, че съюзниците са обсъждали възможността Съединените щати да използват НАТО като посредник за продажба на оръжия на Украйна на последната среща на върха на 24 и 25 юни. Тези оръжия могат да включват както поддръжка на противовъздушната отбрана, така и нападателни оръжия.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви на 10 юли, че Украйна е поискала 10 системи за противовъздушна отбрана Patriot и допълнителни прехващачи. Германия е готова да закупи две системи Patriot от Съединените щати за Украйна, а Норвегия - още една.
Остава неясно колко оръжия ще продадат Съединените щати на НАТО. ISW продължава да оценява, че те са от решаващо значение за способността на Украйна да се защитава от руски удари с голям обсег през нощта и да защитава цивилното си население, особено от руски балистични ракети.
Европейските съюзници продължават да предоставят допълнителна помощ и да преследват съвместни производствени инициативи с украинската отбранителна индустриална база. Украинското министерство на финансите обяви на 11 юли, че Великобритания е одобрила заем от 1,7 милиарда паунда (около 2,3 милиарда долара) за Украйна.
Европейската комисия (ЕК) и украинското министерство на цифровата трансформация обявиха, че Европа и Украйна ще си партнират в инициативата BraveTech на ЕС.
Украйна продължава да разширява производството в областта на дронове-прехващачи за "Шахед". Началникът на военната администрация на град Киев Тимур Ткаченко обяви на 11 юли, че град Киев ще отпусне 260 милиона гривни (6,2 милиона долара) за украинската програма "Чисто небе", насочена към използване на дронове-прехващачи за защита на Киев от нощни руски удари с дронове с голям обсег.
Ткаченко заяви, че програмата ще финансира допълнително оборудване, създаването на център за обучение на дронове-прехващачи и няколко мобилни единици за дронове-прехващачи. Ткаченко заяви, че проектът е свалил 550 руски дрона над Киев през последните четири месеца. Началникът на военната администрация на Киевската област Никола Калашник изчисли, че проектът е свалил почти 650 дрона над Киевска област.
Украинският министър на цифровата трансформация Михаил Федоров заяви, че дронове-прехващачи свалят десетки руски дронове с голям обсег всяка нощ.
Украинското разузнаване оценява, че руските сили е малко вероятно да реализират целта на Кремъл да завземат цялата Донецка област до края на 2025 г., което е в съответствие с текущата оценка на ISW за офанзивните способности на Русия. Началникът на Главното управление на военното разузнаване (ГУР) на Украйна, генерал-лейтенант Кирило Буданов, оцени на 11 юли, че целта на Русия да завземе цяла Донецка област до края на 2025 г. е "нереалистична".
Руското военно командване е възложило на руските сили задачата да настъпят в Днепропетровска област и да установят друга 10-километрова буферна зона в областта. Заместник-началникът на украинската президентска администрация, полковник Павло Палиса, заяви на 5 юни, че Русия възнамерява да завземе и окупира цялата Донецка и Луганска област до 1 септември 2025 г.
The Economist оцени на 9 юли, че на руските сили ще им е необходим период до февруари 2028 г., за да завземат останалата част от Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области (които Русия незаконно анексира) при сегашните им темпове на напредване.
Представители на Кремъл продължават да оправдават продължаващите усилия на Кремъл за цензура. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви пред руското бизнес списание "Експерт" на 11 юли, че "ситуацията, в която Русия се намира" геополитически и във връзка с нарастващата скорост на информацията, налага военна цензура и че руското правителство е "оправдано" в продължаващите си усилия за елиминиране на медии, които са критични към Кремъл.
Песков похвали нарастването на позитивното "патриотично" съдържание в руските медии, което поражда чувства на лоялност и гордост от Русия. Песков заяви, че вярва, че "патриотичната" тенденция ще продължи и че Кремъл ще вземе предвид "грешките" от миналото, когато на медии, като руското опозиционно издание "Медуза", е било позволено да критикуват Русия широко. Песков заяви, че Русия ще изисква "по-мека" информационна политика в бъдеще и че това ще позволи появата на редица "неутрални" медии. Кремъл обаче е малко вероятно да заеме безпристрастен поглед върху неутралността на медиите в бъдеще. През септември 2024 г. Песков заяви, че руските медии ще преминат към "свобода на информацията", ако Русия излезе от този период на "остро възпаление", визирайки войната си в Украйна и геополитическата ситуация.
Отказът да се признае, че Русия всъщност е въвлечена в голяма война, е част от общите усилия на Кремъл да оформи руското информационно пространство.