ISW: Украйна нанесе удар по руски команден център в Крим

Украински военни представители съобщиха, че украинските сили са нанесли удар по поне една руска военна цел в окупирания Крим, докато руски официални лица и военни блогъри твърдяха, че украинският удар е бил неуспешен.

Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).

Центърът за стратегически комуникации на украинските въоръжени сили (StratCom) заяви на 4 януари, че украинските сили са нанесли удар по руски команден пункт близо до Севастопол в следобедните часове.

Командващият украинските военновъздушни сили генерал-лейтенант Николай Олешчук предположи, че украинските удари срещу Севастопол и Евпатория може да са били насочени към местонахождението на руски военни ръководители.

Олешчук разпространи и кадри на димен шлейф, геолокализиран в източните покрайнини на Уютне, както и доклад на кримски източник, в който се посочва, че според съобщенията снаряд е поразил руско звено за противовъздушна отбрана близо до Уютне (западно от Евпатория).

Руското министерство на отбраната (МО) заяви, че руските сили са свалили 10 украински ракети над Крим.

Руски източници, включително МО и окупационният губернатор на Севастопол Михаил Развожаев, твърдят, че руската противовъздушна отбрана е отразила украинския удар.

Говорителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Джон Кърби заяви на 4 януари, че Русия вече е изстреляла балистични ракети, придобити от Северна Корея, по цели в Украйна и продължава да полага усилия да придобие подобни ракети от Иран. Кърби заяви, че Северна Корея е предоставила на Русия пускови установки за балистични ракети и неуточнен брой балистични ракети и че руските сили са изстреляли поне една от севернокорейските ракети по Украйна на 30 декември 2023 г.

Кърби също така заяви, че руски официални лица продължават да полагат усилия за закупуване на балистични ракети от Иран. По-рано на 4 януари Wall Street Journal (WSJ) съобщи, че неуточнени американски официални лица са заявили, че Русия може да получи ирански балистични ракети с малък обсег още през пролетта на 2024 г., но че официалните лица не вярват, че Русия и Иран все още са сключили сделка.

Възможно е Русия да активизира усилията си да се снабдява с балистични ракети от чужбина, тъй като при определени обстоятелства тези ракети изглеждат по-ефективни за поразяване на цели в Украйна.

Руските сили редовно използват балистични ракети с малък обсег на действие, за да нанасят удари по украински градове, разположени по-близо до фронтовата линия, и тези ракети изглежда са по-ефективни при пробиване или избягване на украинската противовъздушна отбрана.

Украинската противовъздушна отбрана е прихванала 149 от 166 руски крилати ракети при засилени атаки от 29 декември 2023 г. насам, но е прихванала само няколко от балистичните ракети, които Русия е изстреляла към Украйна през същия период, например.

Белият дом: Кремъл удря по Украйна с балистични ракети от Северна Корея

И Пхенян се намеси във войната

Руските сили са пренасочили ракетите за противовъздушна отбрана С-300 и С-400 за нанасяне на удари по надводни цели в Украйна, а украински официални лица признават, че украинската противовъздушна отбрана се бори да прехваща тези нестандартни ракетни атаки, използвайки собствените си системи С-300 и С-400.

Украинските сили също така изглеждат по-малко успешни в прихващането на балистични ракети "Искандер" по време на последните удари, въпреки че украинските сили прихванаха ракета "Искандер-М" по време на по-малко интензивна серия от руски ракетни удари и удари с дронове на 30 декември.

Според съобщенията украинските сили са прехванали всички ракети "Искандер-М" или S-300/S-400, които руските сили са изстреляли към Киев на 12 декември.

Съобщава се, че украинските сили са прихванали и всичките 10 ракети "Кинжал", които руските сили изстреляха към Украйна на 2 януари с помощта на предоставените от Запада системи "Пейтриът".

По този начин ефективността на руските балистични ракети изглежда зависи отчасти от конфигурацията на украинския чадър за противовъздушна отбрана в района на целта и от ударния пакет, от който са част ракетите.

Германия праща нов пакет от военна помощ за Украйна

Подкрепа срещу руската агресия

Относителният успех на руските сили при нанасянето на удари по цели в Украйна с балистични ракети в комбинация с крилати ракети и безпилотни самолети може да подтикне към активизиране на руските усилия за осигуряване на балистични ракети от чужбина. Според сведенията Русия може да произвежда приблизително 42 ракети "Искандер" и четири ракети "Кинжал" на месец, въпреки че не е ясно колко ракети С-300/С-400 може да произведе.

Руската отбранително-промишлена база вероятно не може да произвежда балистични ракети в мащабите, необходими за постоянна кампания за нанасяне на удари в Украйна, която разчита на редовно изразходване на голямо количество балистични ракети, и Русия вероятно трябва да се снабдява с балистични ракети от чужбина, ако иска да поддържа мащабни ракетни удари срещу Украйна.

По време на пресконференция на 3 януари говорителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Джон Кърби отхвърли неотдавнашните съобщения на Запада за готовността на руския президент Владимир Путин да започне мирни преговори с Украйна като "балотаж".

Кърби заяви, че Путин "със сигурност не се държи като човек, който желае да преговаря", визирайки неотдавнашните мащабни удари на Русия срещу Украйна от 29 декември 2023 г. до 2 януари.

Удължиха ваканцията на учениците в Белгород

Причината е украинският ракетен обстрел

Кърби добави, че Путин прави всичко възможно да постави Украйна в неизгодна позиция и отново подчерта значението на продължаващата подкрепа на Запада за Украйна.

Украинският външен министър Дмитрий Кулеба заяви по време на интервю за CNN на 3 януари, че Украйна е уверена, че западната помощ за Украйна ще продължи и че Украйна няма "план Б".

Кулеба отбеляза, че една теоретична руска победа в Украйна би окуражила други световни лидери с хищнически експанзионистични цели, и цитира неотдавнашните ракетни удари на Русия срещу Киев и други украински градове като ясна индикация за нежеланието на Путин да преговаря с Украйна.

ISW отдавна е преценила, че Путин не възнамерява да преговаря добросъвестно с Украйна и че целите на Русия в Украйна - които са равносилни на пълна капитулация на Украйна и Запада - остават същите.

Руският президент Владимир Путин подписа указ за подобряване на процедурите за предоставяне на руско гражданство на чужди граждани в замяна на руска военна служба в Украйна, което вероятно е част от продължаващите усилия за принуждаване на мигрантите да се включат в руската армия.

Украинска атака: 78 жилищни блока и 64 частни къщи са пострадали в Белгород

Руските власти оставят жителите без бомбоубежища

Указът от 4 януари предоставя руско гражданство на чужди граждани, които са подписали поне едногодишен договор с руската армия или "военни формирования", вероятно имайки предвид доброволчески формирования и частни военни компании (ЧВК), по време на периоди на "специални военни операции".

Указът също така дава руско гражданство на съпрузите, децата и родителите на чужденците, които служат в руската армия.

Указът съкращава времето, необходимо на тези чужденци да получат и да бъдат разгледани за получаване на руско гражданство, от три месеца на един месец.

Преди това, през септември 2022 г., Путин подписа указ, с който се опростява процесът на получаване на руско гражданство и отпадат някои предварителни условия за чужденците, подписали договори с руските военни.

Указът от 4 януари вероятно има за цел допълнително да рационализира и опрости процеса на кандидатстване за гражданство, като същевременно формализира усилията за набиране на мигранти след зачестилите от лятото на 2023 г. насам рейдове в мигрантски общности, при които руски служители са издавали военни призовки на мигранти с руско гражданство.

Американският дрон Global Hawk отново лети близо до Крим

Напрежение около стратегическия полуостров

Ръководителят на комисията по информационна политика към Държавната дума на Русия Александър Хинщайн отбеляза, че указът от 4 януари ще "реши проблема" с исканията на чужди държави за екстрадиция на техни граждани, воювали в Украйна.

Хинщайн предотврати депортирането на узбекски гражданин, за когото се твърди, че се е сражавал в групата "Вагнер", и успешно поиска от руското Министерство на вътрешните работи (МВР) да предостави на узбекския гражданин убежище в Русия през декември 2023 г.

Руските власти редовно предлагат руско гражданство на мигранти в замяна на руска военна служба в Украйна и заплашват да отнемат руското гражданство на натурализирани мигранти, ако те откажат да служат в руската армия.

ISW продължава да оценява, че Кремъл няма ясно дефинирана политика по отношение на мигрантите, тъй като руските власти продължават да полагат непоследователни и конкуриращи се усилия да ограничат работата им в Русия, да ги принудят да служат в руската армия и да ги използват за компенсиране на недостига на работна ръка в Русия, причинен от войната.

Британското разузнаване следи "паравоенизацията" в Русия

Московските правителствени сили за сигурност вече имат право да използват огнестрелни оръжия

Указът на Путин от 4 януари подсказва, че Кремъл може би дава приоритет на принуждаването на мигрантите да работят в армията пред това да разчита на мигрантите за компенсиране на недостига на работна ръка в страната.

Киргизстан осъди киргизстански гражданин на пет години затвор за участие във войната в Украйна като член на групата "Вагнер".

На 4 януари съдът в Киргизстан съобщи, че е осъдил Бекназар Боругул уулу, киргизстански гражданин, на пет години затвор на 7 декември 2023 г. по член за участие "във въоръжени конфликти или военни операции на територията на чужда държава или преминаване на обучение за извършване на терористичен акт".

Съобщава се, че "Вагнер" е вербувал Боругул уулу, докато той е бил в руски затвор. Преди това Киргизстан осъди друг киргизстански гражданин, който се присъедини към военна част на Луганската народна република (ЛНР), на 10 години затвор по обвинение в наемничество през май 2023 г. Делото беше изпратено за повторно разглеждане през август 2023 г. след обжалване за замяна на обвинението в наемничество с обвинение в участие във военен конфликт в чужда държава.

Русия удари по Харков отново

Поразени са цели и в Донбас

Узбекистан и Казахстан също наскоро осъдиха някои свои граждани по обвинения в наемничество, след като тези граждани се сражаваха със силите на Донецката народна република (ДНР) и "Вагнер" в Украйна.

ISW по-рано оцени, че продължаващото използване от Русия на централноазиатско население в Централна Азия и Русия за целите на генериране на сила вероятно ще създаде търкания между Русия и нейните централноазиатски съседи.

Централноазиатските държави повдигат обвинения и задържат свои граждани за сражения в Украйна при завръщането им в Централна Азия.

Русия е започнала преговори с Алжир, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия за откриване на руски културни центрове (Руски дом) в чужбина, което вероятно има за цел да увеличи руското влияние в Близкия изток и Северна Африка.

Заместник-ръководителят на Руската федерална агенция за Общността на независимите държави (ОНД), сънародниците, живеещи в чужбина, и международното хуманитарно сътрудничество (Россотрудничество) Павел Шевцов заяви на 4 януари пред информационната емисия на Кремъл ТАСС, че Русия е започнала подобни преговори и с други неназовани държави, и отбеляза, че е уверен, че споразуменията ще бъдат завършени "достатъчно бързо" поради взаимния интерес на страните.

Туск: До няколко години Русия може да нападне Европа

Путин разпореди руската икономика да произвежда само въоръжение

По-рано руските медии съобщиха, че Русия води преговори и за откриване на допълнителни центрове "Руски дом" в Бразилия, Южна Африка, Ангола и Мали до 2025 г.

Понастоящем Русия разполага с над 80 центъра "Руски дом", съсредоточени в Европа, Африка и Централна и Югоизточна Азия, чиято цел е популяризиране на руската култура, засилване на влиянието на руския език, подкрепа на "сънародниците в чужбина" и опазване на исторически обекти в чужбина със значение за Русия.

Молдовски и украински официални лица вече предупредиха, че руски служители използват центровете "Руски дом", за да насърчават руската пропаганда и да извършват "подривна дейност" в чужбина.