Кремъл и американски официални лица отхвърлиха слуховете за желанието на руския президент Владимир Путин да участва в преговори. Остават в сила индикациите, че Русия не търси нищо по-малко от пълна капитулация на Украйна и Запада.
Bloomberg съобщи на 25 януари, че два неуточнени източника, близки до Кремъл, са заявили, че Путин е сигнализирал на висши служители на САЩ чрез непреки канали, че Путин е отворен за преговори, включително такива, които ще осигурят споразумения за сигурност на Украйна.
Неидентифициран посредник е предал сигнали на американски служители през декември 2023 г., че Путин може да е готов да се откаже от настояването си за неутрален статут на Украйна и дори може в крайна сметка да се откаже от противопоставянето си на присъединяването на Украйна към НАТО.
Това може да се отнася до същата предполагаема обратна комуникация, съобщена от New York Times в края на декември 2023 г. относно предполагаемия интерес на Путин от прекратяване на огъня.
Това пише в днешния си анализ Институтът за изследване на войната (ISW).
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отрече статията на Bloomberg на 26 януари, заявявайки, че съобщенията за готовността на Русия да се откаже от исканията си Украйна да не се присъедини към НАТО са неправилни и неверни.
Bloomberg съобщи, че говорителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Адриен Уотсън е заявил, че американските служители не са запознати с тези предполагаеми предложения. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън е заявил на 19 януари, че не вижда индикации, че Путин е сериозен в търсенето на начин да прекратяване на боевете в Украйна.
Путин и представители на Кремъл все повече подчертават през последните седмици, че Русия няма интерес да преговаря с Украйна добросъвестно, а следва максималистичните цели спрямо Украйна и НАТО.
Представители на Кремъл рутинно представят руската война в Украйна като борба срещу Запада.
Руските искания за украински неутралитет и мораториум върху разширяването на НАТО винаги са били едно от основните оправдания на Путин и всяка хипотетична отстъпка по тези искания би представлявала голямо стратегическо отстъпление.
Исканията за този неутрален статут са продължение на десетилетните усилия на Путин за промени в НАТО, които биха отслабили съюза до точката, в която той няма да е в състояние да възпре или победи бъдещата руска агресия в Източна Европа.
Путин отдавна изтъква постоянен мораториум върху разширяването на НАТО като една от тези цели, което ще изисква промяна в устава на НАТО, което на свой ред ще изисква нов договор между държавите-членки и на практика ще предостави на Русия право на вето върху бъдещото членство в НАТО.
Путин все по-често използва публични изяви, за да повтаря, че първоначалните цели на войната остават същите и да я представя като по-голяма геополитическа конфронтация с колективния Запад.
Обстоятелствата около катастрофата на руския военнотранспортен самолет Ил-76 на 24 януари в Белгородска област остават неясни. Украински официални лица продължиха да предупреждават, че Русия се опитва да използва катастрофата на Ил-76, за да намали подкрепата на Запада за Украйна и отбелязаха, че Русия не е предоставила никакви нови доказателства от мястото на катастрофата.
Говорителят на украинското Главно военно разузнавателно управление (ГУР) Андрий Юсов заяви, че руските власти са отхвърлили създаването на международна комисия за разследване на обстоятелствата около катастрофата.
Путин повтори руските твърдения, че украинските власти са знаели за присъствието на украински военнопленници в самолета Ил-76 преди свалянето на самолета. Руският Следствен комитет ще оповести всички подробности за катастрофата в следващите дни.
Руският следствен комитет заяви, че предварителното му разследване е потвърдило първоначалните заключения, че украинска зенитна ракета, изстреляна от Липци, Харковска област, е свалила самолета, а руските медии съобщиха, че следователите разшифроват черните кутии на Ил-76.
Заместник-генералният секретар на ООН Розмари Ди Карло заяви на 25 януари, че ООН не може да провери руски или украински доклади за обстоятелствата около катастрофата на Ил-76.
Европейският съюз (ЕС) ще предостави на Украйна допълнителни пет милиарда евро за посрещане на неотложни военни нужди в близко бъдеще. Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеф Борел обяви на 26 януари, че държавите-членки на ЕС трябва да постигнат споразумение за предоставяне на допълнителни пет милиарда евро от Европейския фонд за мир на Украйна през следващите дни.
Борел добави, че ЕС ще обсъди използването на замразени руски активи за подпомагане на Украйна преди следващото заседание на Съвета на ЕС по външни работи в началото на 2024 г. Съобщава се, че 50-те милиарда евро ще бъдат разпределени през 2024-2027 г.
USD
CHF
EUR
GBP
