Смъртоносният атентат срещу една християнска църква в Египет предизвика възмущение в цял свят, включително и сред мюсюлманите.

Само осъждането обаче не е достатъчно, коментира "Дойче веле".

От мюсюлманска страна се чуха ясни думи на осъждане и то не само от високопоставените египетски имами, които са поддръжници на държавната власт. Опозиционното мюсюлманско братство също се дистанцира от терористичния акт, както и върховният религиозен водач на Саудитска Арабия и многобройни арабски политици.

Забележително ясна е и позицията на мюсюлманите в Германия: "Който се отнася към хората по подобно жесток начин, няма правото да се позовава на никаква религия или светоглед" - се казва в декларация на координационния съвет на мюсюлманите. Тази оценка е важен сигнал за солидарност срещу насилието.

Исканията на Германия и други западни страни за осигуряване на по-добра защита за християните в Близкия Изток са основателни. Ситуацията на християнските малцинства в различните страни като Египет, Ирак или в палестинските земи трудно могат да бъдат сравнявани. Навсякъде обаче християнството е изтикано в защита и също както и други малцинства в региона е застрашено от изчезване. В целия регион липсват каквито и да било мерки, противодействащи на подобно развитие.

Напълно неприемлива е например ситуацията в страна като Саудитска Арабия, където дори самото притежание на Библия представлява наказуемо деяние. При това не става дума за теоретичен проблем, а за ежедневната дискриминация на живеещите там гастарбайтери от редица християнски държави.

Християнското население в Египет или други арабски държави не е изложено на подобни фундаментални прояви на дискриминация, но пък се намира в неравнопоставено положение по редица въпроси от ежедневен характер. Няма и добра защита от нападенията на фанатични насилници.

Особено драматична е ситуацията в Ирак, където след свалянето на Саддам Хюсеин от власт голяма част от християните бяха принудени да се спасяват от гоненията, на които бяха подложени. В Египет пък нерядко се чува опасният упрек, че държавата се грижела повече за западните посетители на пирамидите и плажовете, отколкото за своите християнски съграждани.

Навсякъде по света са необходими мерки за сигурност и защита на застрашени малцинства, без значение дали става дума за християни, мюсюлмани или други вероизповедания. Малцинствата винаги се нуждаят от по-особена държавна закрила.

Мерките за сигурност съвсем не са панацея, много по-важно е правителствата, обществените елити и не на последно място медиите съвместно да се погрижат за създаването на климат, в който да няма място за екстремисти. Защото тяхната основна цел е да разделят и противопоставят хората по верски или етнически признак. В Египет те успяха опасно да се доближат до постигането на тази цел.