Кошмари за сигурността държат европейците будни през нощта

Европейският съвет за външна политика (ЕСВП) излезе с нов доклад, озаглавен "Кошмарът на тъмнината: Страховете от сигурността, които държат европейците будни през нощта", в който се анализират заключенията от проучване на възприятията за сигурността на всички страни членки на ЕС.

Констатира се, че сигурността на Европейския съюз се оспорва както никога досега. Централните принципи на международната система, за чието изграждане европейците работиха, биват разрушавани или дори се разпадат сами един по един. Сега ЕС е изправен пред заплахи за сигурността от изток и юг, и несигурен съюзник на запад. И европейците се притесняват от тази картина.

Но те са разделени как да се справят с това предизвикателство. Политическата криза, свързана с имиграцията в ЕС от 2015 г. насам, разкри фундаментални различия в начина, по който страните членки възприемат своята сигурност.

Резултатите разкриват, че страните членки са сравнително единодушни в разбирането на заплахите, включително миграцията, тероризма, изменението на климата и кибератаките, но значително се различават в уязвимостта, която изпитват към тези заплахи. Различията между тях не са само въпрос на география или размер - Германия и Франция например попадат на противоположните краища на спектъра, като Франция се чувства устойчива, а Германия - уязвима.

Източник: ЕСВП

Европейците са обединени в страха си за бъдещето. Съществува широко разпространено съгласие в цяла Европа, че заплахите за сигурността се увеличават: анкетираните в проучването на ЕСВП преценяват, че заплахите, пред които са изправени страните им, са се засилили между 2008 и 2018 г. и ще се задълбочат допълнително през следващото десетилетие. Днес първите пет възприемани заплахи в низходящ ред са: кибератаки; държавен колапс или гражданска война в съседните на ЕС държави; външна намеса във вътрешната политика; неконтролираната миграция в страната; и влошаването на международния институционален ред.

Респондентите очакват реда на тези заплахи да остане до голяма степен непроменен през следващото десетилетие Единствените заплахи, които изглежда са намалели през последното десетилетие, са тези от финансовата нестабилност и прекъсването на енергийните доставки.

Промените в международните актьори, които европейците възприемат като най-застрашителни, се променят слабо: джихадистите продължават да са на първо място, а Русия и международните криминални групи имат второ място, Северна Корея - на трето място. Европейците очакват тези заплахи да продължат поне до 2028 г.

В този аспект най-значимата промяна е свързана с Русия. С анексирането на Крим от Русия, възприятията за страната се изместиха: през 2008 г. европейците гледаха на Русия като на четвъртата по големина заплаха, пред която са изправени, днес тя е на второ място.

Не е изненадващо, че източните и южните европейци са особено загрижени за неконтролираната миграция в техните страни. Словения, Австрия, Унгария, България, Гърция, Малта и Италия осъзнаха това като най-значителната заплаха, пред която са изправени. Опасенията от международната организирана престъпност е притеснение в южната част на Европа като Гърция, Малта, Испания и Португалия (но също така и Словакия и Австрия).

Страхът от тероризма е особено очевиден в по-големите държави и тези, които наскоро са имали терористични атаки (Великобритания, Франция, Испания, Германия, Дания и Белгия). Загрижеността за Русия е най-силна на изток (Естония, Румъния, Литва, Полша и Финландия), въпреки че Германия и Великобритания също я възприемат като сериозна заплаха. Естония и Литва са особено притеснени от руската намеса във вътрешната политика.

Източник: ЕСВП

България е една от 7 държави от ЕС, които възприемат неконтролираната миграция като най-сериозна заплаха за своята сигурност (заедно с Италия, Гърция, Малта, Словения, Унгария и Австрия). Страхът е не само от невъзможността да се контролират хората, които мигрират, а и от влиянието, което миграцията може да има върху кохезията на обществото, като се има предвид намaляващото население на страната.

Други страхове за сигурността се свързват с риска от външна намеса във вътрешната политика и разпадането на държавността в регионите около Европа.

Възприятията за заплахи за България не се концентрират върху нито една държава или актьор. Това до голяма степен се дължи на фундаменталното разделение на вижданията за сигурността в българската политика.

Най-важните европейски партньори по сигурността в България са другите страни членки на НАТО, особено Германия, Франция и Обединеното кралство. Въпреки това САЩ са най-важният партньор на България в областта на сигурността.