Президентът на Венецуела Николас Мадуро подписа декрети, които на практика включват територия на Гвиана - Есекибо в състава на страната, съобщава Ultimas Noticias.
Първият указ включва създаването на Национална комисия за защита на Есекибо, а вторият - Интегрирана отбранителна зона Гвиана-Есекибо. Освен това Мадуро подписва декрет за формиране на подразделения на държавната петролна и газова компания PDVSA - PDVSA Esequibo, на Венецуелската корпорация на Гвиана CVG - CVG Esequibo.
Венецуелският държавен глава одобри и нова карта на държавата, която включва анексираната Есекиба, и назначи капитан Алексис Родригес Кабело за едноличен ръководител на новата провинция, чието създаване обяви по-рано.
На 6 декември Мадуро обяви Есекибо за 24-ия щат на Венецуела и нареди издаването на нови венецуелски карти. Той също така даде тримесечен срок за спиране на дейността на компаниите, добиващи минерали в региона. По-рано, на 3 декември, Венецуела проведе референдум за анексирането на Есекибо - 95 % от участниците се обявиха "за".
Гвиана отказва да се откаже от част от територията си и предупреждава за готовността си да се обърне към Съвета за сигурност на ООН.
За каква територия спорят Венецуела и Гвиана?
Спорът за района на Есекибо в североизточната част на Южна Америка продължава вече около 200 години. Той се отнася до територията на запад от едноименната река Есекибо с обща площ 160 000 кв. км, която заема три четвърти от територията на държавата Гвиана (съседна на Венецуела и Бразилия) и понастоящем е под нейно управление.
Есекибо е предимно непроходима джунгла, но там има големи запаси от нефт, злато и мед. Интересът към региона до голяма степен се дължи на изкопаемите горива: през 2019 г. Международният валутен фонд (МВФ) обяви Гвиана за най-бързо развиващата се икономика в света, благодарение на приходите от офшорните петролни залежи.
Венецуела претендира за Есекибо, откакто е станала независима държава през 1811 г.: по време на Войната за независимост на испанските колонии регионът е завладян от Великобритания и е присъединен към тогавашната ѝ колония Гвиана.
През 2015 г. Венецуела отново предявява претенции към Есекибо - след откриването на залежи от нефт и газ. През 2018 г. властите на Гвиана се обърнаха към Международния съд на ООН, за да потвърдят границите ѝ.
Съдът прие искането за преразглеждане през април 2023 г. През октомври същата година Гвиана обяви друго "важно откритие" на петролни залежи. Месец по-късно Николас Мадуро обяви, че на 3 декември Венецуела ще проведе референдум дали регионът да стане част от страната. В отговор властите на Гвиана призоваха Международния съд на ООН да спре планираното допитване.
ivan-koichev
на 09.12.2023 в 15:40:42 #10Чавето беше по предпазливо Мадурото по подобие на Хамас използва международното положение в полза на собствената изгода колкото и рисково да е то.
ВълкСчадъР
на 09.12.2023 в 15:16:36 #9Наско, Това което казваш е почти правилно ! Забравил си да вметнеш че има технология което от този нефт да прави бензин като другия, по скъпо е обаче НО, добиването на този нефт е по евтино, и не е в полярен кръг, така че жална им майка на ватенки и камилари
NaskoZashtoto
на 09.12.2023 в 14:44:22 #8Има различни видове нефт. Лек и тежък. Разликата е в състава им с преабладаващи леки или тежки фракции. Те не са взаимно заменими. Най-голямо търсене има за леките продукти на нефтопреработката, по-специално бензинът и дизеловото гориво. По-тежките фракции могат да се ползват като суровина в различни процеси на дълбочинна преработка на нефта, например крекинг, но това оскъпява съответните продукти. Венецуелския нефт е тежък, подобен на добивания в Русия или Канада. От него се извличат главно нафта, битум и други “тежки” фракции. Лек е петролът от Персийския залив и добиваният от шистови залежи в САЩ. Затова нефтът от Венецуела не може да ритне столчето на арабите. А не може да компенсира добива в Русия по технически и логистични причини, въпреки опита в тази насока, който САЩ направиха, като смекчиха санкциите срещу Венецуела миналата година. Колкото до отстраняването на Мадуро, то ще предизвика поредна политическа криза и нестабилност във Венецуела, което само ще съкрати добива и износа на петрол от тази държава и ще вдигне цената на руския нефт. Вълкът схвана ли нещо или зяпа чадъра?!
komsomoletz
на 09.12.2023 в 14:36:49 #7Predelno jasno che Мадуро e bil na obuchenie m Mozkva, kadeto se e nauchil kak da se darzji s po slabite i malki sasedi.
ВълкСчадъР
на 09.12.2023 в 13:51:12 #6Демек, Наско няма никаква представа че най големите залежи на петрол на тази планета са на територията на Венецуела Събарянето на Мадуро и поставяне на наш човек преебава и ватенки и камилари
NaskoZashtoto
на 09.12.2023 в 13:39:19 #5Колкото до ефтиния петрол, добив от океанското дъно край Есекибо (където е открит нефт) в количества, които биха могли да повлияят на международните цени, може да се случи след години и бая големи инвестиции, които са твърде рискови при наличната политическа нестабилност.
NaskoZashtoto
на 09.12.2023 в 13:34:10 #4Историята на спора е много по-стара. Започва с времето, когато цялата Северна половина от континента е била испанско владение и онова, което днес е Венецуела е била част от испанска провинция, включваща Есекибо. След Боливарската война и освобождаването от колониалното владичество на Испания, на територията на някогашната испанска колония наречена Вицекралство Нова Гранада се образува (1819-та година) на територията на вицекралството една държава, наречена Велика Колумбия (в началото на 19-ти век само Колумбия, но за разграничаване от днешната държава сега е добавено Велика), включваща територията на днешните Колумбия, Венецуела, Еквадор и Панама, както и части от Коста Рика, Перу, Бразилия и Гвиана. След само 12 години тя се разпада. Венецуела окончателно се отделя от Велика Колумбия през 1830 г. И от тогава датират претенциите за региона Есекибо първо към англичаните. В края на 18 век Великобритания започва да присъединява области от тогавашното испанско Генерално капитанство Венецуела, което е част от Вицекралство Нова Гранада. Сред тях - остров Тринидад и части от това, което днес е известно като Есекибо. След Виенския конгрес през 1814-1815 г. тези окупирани територии остават във владение на британците, въпреки че е трябвало да бъдат върнати на Испания и Нидерландия. През 1899 година с арбитражно решение е начертана днешната международно призната граница. Венецуела не признава това решение, като твърди, че не е била представлявана добре в арбитражното дело, а англичаните са повлияли незаконно на арбитрите (в което не е трудно да се повярва). Гвиана става независима държава през 1966, а претенциите на Каракас са прехвърлени към нея.
ВълкСчадъР
на 09.12.2023 в 13:08:23 #3Кой тук питаше от къде Западът ще вземе евтин петрол и ще фалира ватенките ? Малоумникът Мадуро само една стъпка да направи и ще освободят Венецуела и ще плячкосат петрола им.... а жужето да си продава да видим как
borisil
на 09.12.2023 в 08:59:28 #2Ако свят не спре Путин, по неговите стъпки и други диктатору същто анексират от по малки държави и ще имаме не една война и милиони жертви
giggsn
на 09.12.2023 в 08:19:31 #1Честито- още един малоумен диктатор вкарва народа си във война!