100 дни след невероятната му изборна победа рейтингът на Еманюел Макрон стремглаво пада. Шансовете му да дръпне Франция напред все пак са добри, прогнозира анализаторът Кристоф Хаселбах, цитиран от Дойче веле.

След зрелищния му успех на изборите британското списание "Икономист" излезе с илюстрация на заглавната си страница, на която Еманюел Макрон ходи по вода. И наистина - цяла Европа се зарадва на Макрон почти като на месия: той избави Франция и Стария континент от кошмара президент да стане Марин льо Пен. И не само това - изглеждаше, че Макрон е сякаш в състояние да възвърне вдъхновението към Европа и да обедини французите.

Изборната победа на Макрон беше като свеж полъх във Франция.39-годишният политик изглежда беше приготвил за всекиго по нещо: по-добро образование за социално отритнатите; по-ниски данъци за бизнеса; по-силна държава за всички, които се чувстват несигурни; и не на последно място - за да не разочарова консервативните французи, при встъпването си в длъжност той премина по улиците на Париж във военна кола, а не в цивилна лимузина, както навремето беше направил социалистическият му предшественик Франсоа Оланд.

Едва ли трябва да ни учудва, че първоначалната еуфория бързо отшумя. Но за мнозина е голяма изненада, че рейтингът на Макрон пада така стремително. Заетите в обществения сектор са притеснени от това, че техният президент иска да ограничи ръста на заплатите им. А разгорещеният дебат за нуждата от икономии в армията взе главата на шефа на Генералния щаб Пиер дьо Вилие.

Първото действие тепърва предстои

При това Макрон все още не е пристъпил към най-важното си предизборно обещание - реформата на трудовия пазар. Нещо повече - той даже не се и решава да се захване сериозно с 35-часовата работна седмица, от която Франция така губи конкурентоспособност. Да не говорим за пенсионната реформа, която също чака ред. Така първото силово действие се очаква веднага след края на лятната политическа ваканция. Синдикатите вече подгряват публиката за предстоящите стачки.

Изборния си успех Макрон дължи и на протестния вот. Мнозина избиратели гласуваха за него не защото много го искаха за президент, а защото не искаха да спечели Марин льо Пен. А почти половината френски избиратели гласуваха на първия тур за кандидати, които искаха да откъснат Франция от глобализацията. Хората, които на балотажа подкрепиха Макрон, го направиха от чисто тактически подбуди. Следователно те не са променили основните си политически възгледи.

Сред избирателите на Макрон, действали от тактически съображения, има и хора, които щяха да подкрепят консерватора Франсоа Фийон, стига той да не се беше провалил заради обвинения, че е осигурявал мнима заетост на свои роднини. А ако социалистите не бяха се провалили така шумно в икономиката, вероятно също биха дръпнали част от избирателите на Макрон. И сега той трябва да се отчита именно пред тези тактици и скептици. И не е възможно да угоди на всички.

От неопитен новак до държавник

Проблемите на Макрон обаче в никой случай не са непреодолими. Той започва с най-непопулярните реформи. И ако потръгнат нещата в икономиката, а конюнктурата се стабилизира, той би могъл да пожъне успехи още в рамките на управленския си мандат. Макрон прави добро впечатление също и на международната сцена. Изглежда, че той е направил огромен скок в развитието си - от летящия старт на един неопитен политик до зрял държавник. Освен това той печели от новата тенденция в Европа за отхвърляне на популизма и връщане към сериозната политика.

Това, разбира се, не са никакви гаранции за успех. Но във Франция изглежда се затвърждава убеждението, че фундаменталната опозиция срещу всяка промяна вкарва страната в криза. Макрон може и да не е Спасителят, въпреки че иронично е наричан "Юпитер". Но младият френски президент притежава съвсем земни и добри шансове като реформатор да тласне Франция напред.