Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис призова ЕС да започне преговори за членство със Северна Македония и Албания следващата година, срещу предизвикателството на Франция да блокира процеса на разширяване към Западните Балкани.

В интервю за "Файненшъл таймс", Мицотакис оспори решението на президента Еманюел Макрон да наложи вето на нови преговори за присъединяване, като го нарече грешка. "Надявам се тази грешка да бъде поправена".

Говорейки преди посещението си в Лондон за срещата на върха на НАТО, гръцкият премиер критикува определението на Макрон за "мозъчната смърт" на алианса. Въпреки че някои от притесненията на френския президент са верни, определенията, които той използва, могат да бъдат контрапродуктивни, обяснява Мицотакис.

"Понякога самият език също е важен и в крайна сметка води до обратните резултати. Едно е да се каже, че НАТО се нуждае от реформа и е съвсем различно всъщност да кажем, че НАТО е в мозъчна смърт."

"Съгласен съм, че Европа като цяло трябва да развие повече способности за отбрана, но отхвърлянето на НАТО като стълб на мира след ВСВ отива твърде далеч за моя вкус."

Тази седмица срещата на върха в НАТО ще се проведе на фона на трансатлантическото напрежение заради ангажиментите на САЩ, европейското финансово споделяне на тежестта и гнева заради офанзивата на Турция в Сирия и нейното сближаване с Русия.

Мицотакис заяви, че Гърция има "своите проблеми с Турция", но все пак предпочита да може да ги обсъжда с Анкара в рамките на НАТО.

Столтенберг: НАТО в Полша и балтийските страни е мощен сигнал за Русия

Столтенберг: НАТО в Полша и балтийските страни е мощен сигнал за Русия

"НАТО няма списък с врагове... просто реагираме... променяме потенциала за реакция"

Докато беше в опозиция, Мицотакис се противопостави на така нареченото споразумение от Преспа, съгласно което Северна Македония се съгласи с Атина да промени името си в замяна на отключване на пътя към членството в ЕС и НАТО. Но той обеща да се придържа към сделката и след като пое властта, с победа на изборите през юли, той подкрепи стремежа на Скопие да започне преговори за присъединяване към ЕС.

Попитан за намесата на Русия в Западните Балкани, Мицотакис отговори: "Бях притеснен, притеснен съм и ще продължа да се притеснявам. Ето защо смятам, че решението, взето на Европейския съвет, трябва да бъде преразгледано през 2020 г."

Решението на Макрон да наложи вето върху по-нататъшното разширяване на ЕС ядоса други държави, включително Германия. Мицотакис го призова да се съгласи с разширяването на ЕС в Западните Балкани като геополитическа цел, както направиха неговите предшественици в Париж при насърчаването на присъединяването на Гърция преди четири десетилетия.

"Ако погледнем големия геополитически контекст, е ясно, че европейският път трябва да бъде отворен за всички страни от Западните Балкани, при условие че те отговарят на изискванията, това не е автоматичен процес, в противен случай тази празнота ще бъде запълнена. През 1979 г. Гърция приключи преговори за членство в Европейската икономическа общност, защото френският президент по това време взе смело решение, разглеждайки по-големия геополитически контекст, че Гърция трябваше да принадлежи на Европа, за да преодолее травмата на хунтата", коментира Мицотакис.

"Готова ли беше Гърция по това време да се присъедини - кой знае. И разбира се процесът беше много различен по това време. Но това беше геополитическо решение, това беше най-важното решение за бъдещето на страната", допълва той.

Но Мицотакис заяви, че силно подкрепя стремежа на Макрон за реформа в еврозоната. Гръцкият лидер заяви, че се страхува, че новата ЕК, няма да придаде достатъчно значение на темата.

"Не трябва да забравяме за реформата в еврозоната, просто защото не сме изправени пред криза. Покрив се гради, когато не вали", коментира гръцкият премиер.

Каренбауер предупреди, че Балканите като Прибалтика са заплашени от Русия

Каренбауер предупреди, че Балканите като Прибалтика са заплашени от Русия

"Целият регион се разглежда с особен интерес от Китай и от Русия"