Много малко хора получават минимална работна заплата у нас, тя е единственият стимул икономиката ни да не зависи от такъв евтин труд.

Това заяви социалният министър Ивайло Калфин пред БНТ.

Оказа се, че темата за минималната работна заплата е много важна за някои работодатели в България. Факт е, че много малко хора получават минимална работна заплата и аз съм убеден, че тя е единственият стимул българската икономика да има по различен вид и да не зависи от евтин труд. Увеличаването на минималната работна заплата и на заплащането като цяло е задължително, изтъкна той.

По думите му събирането на допълнителни пари за повишаване на заплатите може да дойде от криминализиране укриването на социални вноски. Той добави, че с тези действия държавата е спечелила 800 милиона лева повече в първите четири месеца спрямо същия период на миналата година.

Увеличаването на заплатите на труда не може да бъде шоково, но трябва да бъде постоянна тенденция. Няма как да не случва, каза още Калфин.

По отношение на пенсионната реформа и пенсионната система социалният министър заяви, че не може да се очакват някакви чудеса днес или утре, тъй като системата е тежка и дългосрочно, но това не означава, че не трябва да се търси увеличаване на пенсиите.

Надявам се до лятната ваканция на парламента да свършим още няколко неща. Кодексът на труда беше приет, там беше и гъвкавото работно време и дневните договори. Надявам се да затворим страницата с пенсионните теми преди лятната ваканция и да се насочим към други. Законът за семейни помощи за деца също е в парламента и чака второ четене, много се надявам и той да се случи преди ваканцията, продължи той.

Според него пенсионната реформа няма да влоши баланса на НОИ както смята Институтът за пазарна икономика.

Това просто не е вярно, вярното е, че има едно силно намаляване на дефицита, което по изчисленията и макроикономическия модел се случва към 2023-2024 година, после има известно увеличение, значи дефицитът пада до 0,8% от БВП и после се увеличава на 1,2% в сравнение със сегашните 2,5%. Мисля, че с тези промени пенсионната система става по стабилна, отговори той.

По думите му след промените трябва да се освободят 1 милиард лева, които ще дойдат от два източника: по-добра събираемост и много плавното увеличение на възрастта и стажа, и намаляване на огромния брой изключения на правилата за пенсиониране.

Калфин говори и по темата за Гърция и евентуалното бъдещо присъединяване на България към валутния съюз.

Една единна валута трябва да има сходна степен на икономическо развитие и единна конкурентоспособност, но нашата икономика е доста по-назад. Не защото българите са мързеливи, а защото енергийната ефективност не е добра, качеството на кадрите в България не е добро, така или иначе нашата икономика е доста по-назад от средната в еврозоната. Ако утре трябва да се присъединим към еврозоната, това не би било в интерес на икономиката, каза той.

Проблемът в Гърция е такъв, че когато влезе в еврозоната лихвите започнаха да падат, което доведе до вземане на евтини заеми. Германия ги инвестираше, което доведе до големия хроничен дефицит в Гърция. В България няма такова нещо, заяви той.

По думите му българите не трябва да се тревожат за взетия заем от 16 милиарда лева.

Веднага след сътресението в Гърция цените на българския дълг паднаха, на практика ние бихме взели много по-скъп дълг, ако сега трябва да го издадем. Държавата не е зависима от този дълг, той е за погасяване на стари задължения, подчерта той.