Френски съд постанови ефективни присъди за осем души, вариращи от една до 16 години затвор, за тяхната роля в кампания на омраза, завършила с убийството на учителя Самюел Пати. Той беше убит през октомври 2020 г., след като показа карикатури на пророка Мохамед в клас, съобщават местни медии.
Пати, на 47 години, беше нападнат, намушкан и обезглавен от 18-годишен чеченски нападател пред училището си в град Конфлан-Сент-Онорин, близо до Париж. Минути по-късно нападателят беше застрелян от полицията.
Сред осъдените е бащата на ученичка, чийто фалшив разказ за показването на карикатурите провокира вълна от омраза в социалните мрежи срещу учителя. Брахим Чнина беше осъден на 13 години затвор за участие в терористична престъпна организация, съобщава Franceinfo. Той е публикувал видеоклипове с неверни обвинения срещу Пати, като е разкрил неговото име и училище.
Абделхаким Сефриуи, основател на радикална ислямистка организация, получи 15-годишна присъда за подбуждане на омраза. Адвокатът на Сефриуи заяви, че клиентът му ще обжалва решението.
Двама съучастници на убиеца на Пати също бяха осъдени. Наим Будауд и Азим Епсирханов бяха осъдени на 16 години затвор за съучастие в терористично убийство, въпреки че отрекоха вината си.
Миналата година съдът осъди дъщерята на Чнина и още петима младежи за участие в предварително замислен заговор и подпомагане на засадата. 13-годишната тогава ученичка, която не е била в класа на Пати, когато са показвани карикатурите, беше призната за виновна за разпространение на неверни твърдения и клевети. Обвиненията били изфабрикувани, след като родителите ѝ я разпитали защо е била временно отстранена от училище за два дни.
ddoko-doko
на 21.12.2024 в 15:54:45 #2ТT
на 21.12.2024 в 15:28:47 #1Омразата е право. „Езикът на омразата“ - също. Подбуждането към КОНКРЕТНО (незаконно) насилие само може да бъде обект на санкции от държавата (т.е. предствлява потъпкване на права). Примерно „някой да убие този учител Пати“ Държавата не може да наказва абстрактно подбуждане към насилие - каквото е например подбуждането към комунистически, социалистически, фашистки, монархически или религиозен ред (всички тези, и мн. други, представляват подбуждане към един или друг вид потъпкване на права, към заробване на хора - заробване на индивида на, съответно, „обществото“/„общото благо“ при първите две; на „държавата“; ,на аристокрацията; на „бога“) - това попада под свободата на словото. Отвратително е и тези хора би трябвало да бъдат остракирани (социално отлъчени), но не може да бъде инициирано насилие спрямо тях (от държавата или други). Алтернативата е т.нар. „slippery slope“: ще доведе до постоянно разширяване на понятието (the concept) „подбуждане“ (както виждаме ясно, че се случва с термини като „обществена сигурност“, „обществена заплаха“, „общото благо“ - които биват постоянно разширявани да включват КАКВО ЛИ НЕ, в нарушение на права; цялата т.нар. „социална държава“ е едно огромно потъпкване на права от държавата - „вземи от тоя и дай на оня; ако се опъва, вкарай го в затвора, ако се опъва на това, убий го“).