Оставката на Маргарет Тачър като премиер на Великобритания на 28 ноември 1990 г. е предизвикала сълзи във Вашингтон и смайване в Москва. Това показват секретни британски правителствени архиви, разсекретени днес, съобщава "Гардиън".

Хенри Кисинджър позвънил на "Даунинг стрийт" (седалището на британското правителство в Лондон) "в много емоционално състояние", посочвайки че решението ѝ да подаде оставка било "по-лошо от смърт в семейството", докато най-близкият съветник на Тачър, Чарлз Пауъл, казал на съветника по национална сигурност на САЩ Брент Скаукрофт, че нейното напускане било "тъжен коментар относно стандартите за лоялност в политиката".

Публикуваният британски правителствен архив, озаглавен "Оставката на премиера Маргарет Тачър", включва също така хвалби и отдаване на почит към Тачър.

Оттеглянето на Тачър беше частично ускорено от масовото възмущение заради поголовния данък, който тя подкрепяше. Той беше разглеждан като опит да се прехвърли данъчната тежест от богатите към бедните и като пример за все по-авторитарен стил на управление.

Джефри Хау подаде оставка като заместник министър-председател в началото на ноември 1990 г. в знак на протест заради нейните европейски политики.

Новопубликуваните документи показват също така, че докато оставката на Тачър е била счетена за катастрофа на забавен каданс от британския управляващ елит, тя е била посрещната с неразбиране в останалата част на света.

В емоционалния телефонен разговор с "Даунинг стрийт" 10 Кисинджър казал на външнополитическия съветник на Тачър, че тя е била една от големите фигури на съвремието и "никой извън Великобритания - всъщност никой извън Уестминстър - не може да разбере как нейните колеги в Консервативната партия са могли да сторят това".

В Москва шокът е бил дори по-силен. Съветският посланик връчил лично съобщение за "Маргарет" от Михаил Горбачов, посочвайки, че е налице "смайване" от развоя на събитията: "Горбачов прекъсна Шеварнадзе (тогавашния външен министър на СССР), който беше на важна среща в Кремъл, за да му телефонира и да разбере какво, за Бога, се случва и как подобно нещо може да бъде възможно", разкрива външнополитическият съветник на Тачър.

От документите става ясно също така, че Тачър толкова силно се опасявала от укрепването на Германия в Европа, че виждала в СССР "възможен съюзник" като противовес на обединената страна. Отношенията между Тачър и германския канцлер Хелмут Кол били "толкова лоши, че САЩ силно се опасявали, че тя готви нещо като блок с Русия за възпиране на Германия".

Във Вашингтон били силно разтревожени от телефонен разговор между Тачър и президента Джордж Буш-старши от февруари 1990 г., когато тя казала, че СССР е "съществен противовес на германската мощ". Буш бил удивен от тази нейна позиция и отвърнал, че не проумява как тя изобщо "може да си помисли за руснаците като възможен съюзник срещу Германия".

Евроскептицизмът на Тачър постепенно нараствал в края на 1980-те години и особено се засилил след обединението на Германия през 1990 г. Тя многократно изразявала дълбоки подозрения към германските намерения, опасявайки се от германска хегемония в Европа.