В края на ротационното президентство на Франция в Европейския съюз започват напрегнати разговори между европейските лидери.

Френският лидер Никола Саркози е готов да положи всякакви усилия, за да постигне споразумение до края на срещата.
Тя започва днес с преговори в Брюксел, като се очаква да продължи до късно през нощта и дори до утре, пише Money.bg.

В дневния план са три болезнени за общността теми: Лисабонският договор, финансовите мерки за преодоляване на кризата и европейският проект срещу промяната на климата.

Заседанието ще бъде открито от ирландския премиер министър, който ще представи анализ защо ирландците отхвърлиха договора за ЕС на референдума през юни и какво все още може да се направи за спасяване на ратификацията.

Франция и някои други европейски страни са готови да дадат на ирландците гараниции в името на провеждането на нов референдум за Лисабонския договор.

Дискутирана тема между европейските лидери ще бъде и общата стратегия за икономическо възраждане.

Брюксел вече предложи ЕС да отдели 1.5% от брутния си вътрешен продукт, за да стимулира икономическата активност през 2009 г. заради очакваната рецесия.

Планът е приет по принцип от финансовите министри на страните членки миналата седмица.

Но Германия, най-голямата европейска икономика, както и някои други страни не са склонни да обещават допълнителни финансови инжекции в добавка на това, което вече са планирали за собствените си държави.

Дистанцираното отношение на германския канцлер Ангела Меркел в общата борба на страните от ЕС срещу финансовата криза има своето обяснение.

Във време, когато има отчаяна нужда от експанзионистична политика, лидерите на най-голямата икономика в Европа са скрили глави в пясъка, заявява в блога си носителят на Нобелова награда Пол Кругман.

Това е голям проблем: има сериозни различния във фискалната политика сред държавите в Европейския съюз.
Значителен дял от френската фискална експанзия има като краен резултат насърчаването на заетостта в Италия или Германия, вместо в самата Франция.

Така че има отчайваща нужда от координирана политика, но германците не искат да участват.

Меркел иска да си остави време до януари, за да реши какви нови икономически оръжия ще използва и това не е случайно, а отговаря на здравата човешка логика. Германия отдавна не е страната, в която текат мляко и мед.

Така че според последните изчисления на Брюксел фискалните стимули в края на 2009 г. ще възлязат само на 0.6% от БВП.

Друга важна тема, по която се очакват напрегнати разговори, е пакетът с препоръчителни мерки, в който Великобритания иска да види намаляване на ДДС, Срещу това искане застават повечето европейски правителства.

Но най-сериозен сблъсък се очаква по въпроса за европейския пакет срещу промяната в климата. Има все още сфери, в които не е постигнат консенсус. Опонентите на зеления план са се строили в два лагера: от една страна богатите западни държави, от друга страна новите членки от централна и Източна Европа.

Сред тях е и България, която заедно с трите балтийски републики и Румъния, представляват обединен фронт и настояват да бъдат компенсирани са предишните им усилия за намаляване емисиите на парниковите газове.