Миграционният натиск към Европа изисква нов подход от страна на държавите-членки на ЕС и реформи в политиката по отношение на миграцията и в политиката за предоставяне на убежище, като бъдат адекватно защитени както човешките права, така и стабилността на европейските държави и сигурността на гражданите. Това беше общата позиция на президентите Румен Радев и Марсело Ребело де Соуза, които разговаряха днес в Лисабон. Българският президент е на държавно посещение в Португалската република по покана на своя колега.
Това съобщиха от пресслужбата на държавния глава.
Като държави, охраняващи външните европейски граници, България и Португалия са сред най-заинтересованите от изработването на обща ефективна политика за справяне с миграционния натиск. Необходим е много по-активен диалог на ЕС със страните, от които произхождат мигрантите, както и осигуряване на подкрепа за тяхното икономическо и социално развитие за намиране на ефективно и устойчиво решение, беше подчертано на срещата. Според президента Радев създаването на центрове за мигранти извън територията на ЕС, в които да се преценява възможността за тяхната реална интеграция, също ще допринесе за повишаване на сигурността.
Двамата президенти отбелязаха, че България и Португалия споделят сходни позиции по редица въпроси от дневния ред на Европейския съюз и в рамките на международните организации и ще продължат активния си диалог в тази насока. По време на срещата българският държавен глава постави въпроса за подготвяния пакет Мобилност-1, който по думите му засяга интересите на десетки хиляди български граждани и има огромен ефект върху нашата икономика, растежа на националния доход и заетостта. Румен Радев подчерта, че вече е изразил позицията на страната ни и в писмо до председателя на Европейския парламент Антонио Таяни.
Двамата държавни глави обсъдиха и редица въпроси, свързани с Брекзит, перспективите за повишаване на европейската интеграция в областта на сигурността и отбраната, развитието на политиката на партньорство с трети страни. Президентът Марсело Ребело де Соуза открои и постигнатото от България, която от години работи за европейската интеграция на своите съседи от Западните Балкани, като важен принос за изграждането на обединена Европа.
На срещата беше отбелязано, че България и Португалия са в противоположните краища на Европа, но народите на двете държави са много близки по своето светоусещане и богати културни традиции, което е отлична предпоставка за последващо задълбочаване на двустранните връзки в икономиката, туризма, в областта на образованието, културата и науката. Президентът Радев благодари на своя колега за доброто отношение на Португалия към българската общност и за нейната пълноценна интеграция в страната.
По време на срещата на двамата държавни глави бяха разменени висши държавни отличия.
По-рано през деня българският държавен глава беше посрещнат с официална церемония на площада на Империята от португалския си колега Марсело Ребело де Соуза. В манастира "Жеронимош" президентът Радев положи венец и отдаде почит пред паметта на големия португалски поет Луиш Ваш ди Камойнш.
През втория ден от посещението си в Португалия държавният глава Румен Радев ще разговаря с министър-председателя на страната Антонио Коща и с председателя на Асамблеята на Португалската република Едуардо Феро Родригеш. В Лисабон българският държавен глава ще се срещне с кмета на града Фернандо Медина. На церемония в двореца "Пасош до Консельо де Лижбоа" президентът Румен Радев ще получи Почетния ключ на града.
В сградата на българското посолство в Лисабон, президентът Румен Радев ще разговаря с наши сънародници, които живеят и работят в Португалия.
По време на визитата българският държавен глава е придружаван от съпругата си Десислава Радева.
Philosopher
на 31.01.2019 в 00:36:33 #2Народното събрание да отреже бюджета на това недоразумение. Да спре да пътува и да ни излага.
Самуил Хайденов
на 30.01.2019 в 23:16:45 #1Да спрат да ги посрещат с отворени обятия, да спрат да им дават помощи на тях и отрочетата, държавата да им изкупи собствеността (ако имат такава), която да се препродаде на местните, да ги върнат откъдето са дошли и със спестените средства да се подобри стандарта на живот или се реформират някои неработещи системи, за да се създаде инициатива за коренните граждани да имат повече деца, които от своя страна да не бягат в чужбина при първа възможност.