Когато арктическите страни симулираха голям нефтен разлив за учение през март край Северна Норвегия, Русия също взе участие - рядък знак за сътрудничество между Москва и Запада, който подчерта специалния статут на полярния регион, съобщава "Ройтерс".
Въпреки че отношенията между Москва и западните страни рязко се влошиха след руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г., Норвегия се опитва да поддържа известно ограничено сътрудничество чрез Арктическия съвет.
"Имахме добра комуникация (по време на учението за нефтен разлив) с всички държави, включително с Русия, тя също предложи помощ и ние я приехме", заяви Оле Кристиан Беркемо, председател на работната група за предотвратяване, готовност и реагиране при извънредни ситуации на Арктическия съвет.
Той уточни, че Русия е симулирала изпращането на два кораба на учението.
Съветът се състои от всички осем арктически страни - Съединените щати, Канада, Норвегия, Финландия, Швеция, Дания, Исландия и Русия - и се занимава с въпроси, вариращи от замърсяване и икономическо развитие до мисии за търсене и спасяване.
Седемте западни държави - всички вече членове на НАТО - преустановиха сътрудничеството с Москва след нахлуването ѝ в Украйна, като поставиха една трета от 130-те проекта на Съвета на пауза поради пряко руско участие. Това засили опасенията, че форумът може напълно да се разпадне.
Спирането на дейността на Съвета би застрашило сигурността в Арктика и би подкопало усилията за справяне с изменението на климата в регион, който се затопля четири пъти по-бързо от останалия свят, посочиха дипломати.
Норвегия, която пое ротационното двугодишно председателство на Съвета през май миналата година, заяви, че иска да избегне подобен резултат.
"Основната цел на норвежкото председателство беше да се гарантира, че структурата оцелява, защото не можем да си позволим да я загубим", заяви заместник външният министър на Норвегия Мария Вартересян.
Съветът, основан през 1996 г., отдавна се възприема като ключова арена за сътрудничество между Запада и Русия и изготвя обвързващи споразумения за защита и опазване на околната среда.
Русия съставлява приблизително 1/3 от целия арктически регион и стои зад близо 70% от икономическата активност във високите географски ширини.
"Знаехме, че това председателство ще бъде изключително предизвикателно и трудно", посочи норвежецът Мортен Хьоглунд, председател на високопоставените арктически служители, който има задачата да балансира отношенията между западните членове на Съвета и Русия.
В началото на войната в Украйна редица полярни експерти предрекоха края на арктическата "изключителност" - концепция, въведена след Студената война, която определя Арктика като крайно необикновено място поради своята география и история, поради коието е "имунизирана" срещу геополитическо напрежение и следователно е арена за мирно сътрудничество.
Някои скорошни събития обаче засилиха песимизма на експертите.
През септември 2023 г. Русия се оттегли от Баренцовия евро-арктически съвет - друг регионален форум на Арктика. През февруари пък страната спря годишните си доброволни плащания към Арктическия съвет и се аргументира с необходимостта от възобновяване на "истинската дейност", включваща участието на всички страни членки.
Въпреки това същият месец секретариатът на Арктическия съвет обяви, че ще възобнови срещите на работните групи по въпросите на околната среда и безопасността във виртуален формат - с Русия на масата - и някои анализатори видяха основания за надежда.
"Това, което виждаме по време на председателството на Норвегия, показва, че сътрудничеството все още е възможно", заяви Павел Девяткин, базиран в Москва изследовател от Арктическия институт - американски мозъчен тръст.
Работната група на Съвета, посветена на мониторинга на климата и околната среда в региона, скоро ще публикува три доклада, които бяха отложени поради войната в Украйна — за промените в климата на Арктика, замърсяването с микропластика и радиоактивността.
Докладът за радиоактивността изисква значителен принос от Москва, тъй като има руски съавтор и включва обширни руски данни, обясни Ролф Родвен, изпълнителен секретар на работната група на Програмата за мониторинг и оценка на Арктика.
Норвегия и Русия имат обща арктическа граница и си сътрудничат по практически въпроси, като управлението на риболова в Баренцово море - дейност, която продължава след нахлуването в Украйна.
Прагматичното сътрудничество на техническо или научно ниво може да е правилният начин, но контактите на политическо ниво в Съвета са немислими, докато войната продължава, отбелязаха официални лица.
"Трябва да се адаптираме към новата реалност", отчете Хьоглунд. "Трябва да приемем, че сме пред различна реалност от тази преди четири години. Със сигурност няма да прилича на това, което беше тогава".
USD
CHF
EUR
GBP
