На предстоящата среща на върха на НАТО във Вилнюс на 11-12 юли войната в Украйна и вътрешните вълнения в Русия с право ще заемат централно място. Но тъй като Финландия участва в първата си среща на лидерите като 31-вият член на НАТО и алиансът продължава да проправя пътя за присъединяването на Швеция, ще бъде важно да се прецени как НАТО може най-добре да използва разширения си северен фланг, за да увеличи капацитета и да подобри съюзническата отбранителна и възпираща позиция в Арктика, пише The German Marshall Fund of the United States (GMF).

Присъединяването на Финландия представлява значителен умножител на силите за способности, структури и готовност в Балтийско море и Арктика. Северните усилия за разширяване на оперативната съвместимост, готовността и устойчивостта, както и официалното интегриране на високоспособни северни военновъздушни сили в Интегрираната въздушна и противоракетна отбрана на НАТО (IAMD), ще укрепят отбранителното планиране и операции на НАТО.

Северното разширяване на НАТО и укрепването на позициите му в Арктика ще изискват стратегически решения. Планираните от алианса ревизии на неговите регионални планове съгласно концепцията за възпиране и отбрана на евроатлантическата зона (DDA), които са част от пакета от резултати, които се очаква да излязат от срещата на върха, ще предоставят възможност на Съединените щати и съюзници, за да положат основите за привеждане в съответствие и подобряване на тяхната отбранителна позиция и готовност. Председателят на Военния комитет адмирал Роб Бауер обяви на 3 юли, че НАТО ще одобри три регионални плана във Вилнюс, включително един, воден от Съвместното командване на силите (JFC) Норфолк за Далечния север и Атлантическия океан. Това ще бъде важна стъпка към актуализиране на анализа на заплахите на алианса, рационализиране на командната структура и създаване на по-стабилна позиция на НАТО в Арктика.

Оценка на заплахите

Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. безвъзвратно промени динамиката на сигурността в евроатлантическия регион. Въпреки че войната изтощи конвенционалните руски сухопътни сили и влоши способността на страната да представлява сухопътна заплаха за скандинавските страни (предимно Финландия и Норвегия), за момента руските арктически въздушни и морски сили и активи остават до голяма степен непокътнати. Въпреки заетостта си с Украйна, Кремъл и неговото военно ръководство остават съсредоточени върху Арктическия регион, а военните му способности там продължават да представляват предизвикателство за НАТО.

Тъй като Арктика остава централна за икономическото развитие и националния интерес на Русия и като се има предвид, че ключовите активи на руския ядрен капацитет за втори удар са разположени на Колския полуостров, Арктика е екзистенциално важна за изчисленията на Кремъл за сигурност. Вътрешната нестабилност в Русия и неуспехите, засягащи нейните военни цели, могат допълнително да повишат толерантността на Кремъл към риска, тъй като той се стреми да демонстрира военната си сила навън. Това включва дрънкане на оръжие с базираните в Арктика ядрени способности, което засилва нестабилността в региона. Освен това Русия вероятно ще разчита още повече на тактиките за хибридна война, тъй като нейните конвенционални способности са допълнително влошени от икономически ограничения и санкции, засягащи електрониката и друг хардуер. Това е в съответствие със скорошно увеличение на подпраговите атаки и икономически и разузнавателни дейности в арктическите страни, включително Норвегия, Финландия и Швеция. За настоящите и бъдещите членове на НАТО ще бъде важно да постигнат общо разбиране за тази заплаха и да се договорят за подходящи сценарии за отговор.

Съюзниците също ще трябва да коригират своето планиране и отношение към разширяването на китайско-руското сътрудничество в Арктика. Поредица от новаторски двустранни споразумения тази пролет сигнализираха за нарастващото желание на Русия да предостави на Пекин по-голям достъп до Северния морски път, тъй като тя се оказва все по-политически и икономически изолирана. Лидерите на НАТО ще трябва да следят отблизо тези развития и да обмислят последиците им за суверенитета на Русия над нейните териториални води и китайското влияние в региона.

В крайна сметка агресивната война на Русия срещу Украйна и променящите се китайско-руски отношения изостриха динамиката на повишено напрежение и нарастваща нестабилност, която започна в средата на 2000-те години и която повечето политици в арктическите столици избраха да игнорират пред лицето на конкуриращи се приоритети. На свой ред тези развития увеличиха неотложността да се преодолеят съществуващите пропуски в стратегията, позицията и способностите на НАТО за Арктика.

Но войната в Украйна също даде представа за руските тактики и военни способности, които НАТО трябва да оцени внимателно, за да се подготви за бъдещи сценарии на конфликт. Използването на хиперзвукови ракети от Русия и усилията на Украйна за прихващане на атаки чрез системи за противоракетна отбрана съдържат важни уроци за арктическата противовъздушна отбрана. Това налага подробна оценка на работата на американските системи Patriot и немските IRIS-T, както и на иранските дронове и балистичните ракети, които Русия използва. Освен това Съединените щати и НАТО трябва да наблюдават военните и индустриалните иновации, водени от изискванията на бойното поле в Украйна, които биха могли да оформят бъдещето на конфликта и да оценят последиците за Северноатлантическия и Арктическия регион. Този преглед трябва да включва по-отблизо използването на безпилотни подводни апарати (UUV) и въздушни дронове в Северно, Балтийско, Черно и Азовско море.

Да изковем пътя напред

Руската агресия и отговорът на НАТО подчертават нови пътища за сътрудничество на НАТО и предоставят възможност за изграждане на по-силна възпираща позиция и засилено присъствие в Арктика, за да се отговори на съществуващите и бъдещи предизвикателства от страна на Русия в краткосрочен план и Китай в средносрочен и дългосрочен план. Това ще изисква повторно калибриране на възприятията за заплаха на Съединените щати, чиито арктически приоритети са оформени от по-дългосрочни възгледи към промените в околната среда, отношенията между САЩ и Китай и стратегическата конкуренция и (северно)европейските съюзници, чийто приоритет е защитата срещу Агресивното поведение на Русия и нарушаването на техния суверенитет.

Северноамериканската Арктика (САЩ и Канада) и европейската и евразийската Арктика трябва да се споразумеят за подходящи отговори на умишлената ескалация от Русия и да постигнат консенсус относно стратегическите последици от засиленото присъствие на Китай в Арктика (както в Северния Тихи океан, така и в Северния Атлантик). Срещата на върха във Вилнюс може да даде необходимия тласък за започване на дългоочаквана дискусия около политика на НАТО за Арктика, която свързва оценките на заплахите и установява стратегически основи, върху които съюзниците могат да градят. По пътя те ще трябва да се справят с пропуските в способностите и неефективността на командването и контрола.

Рационализиране на Арктическата командна структура

За да укрепят позицията на НАТО в Арктика и да управляват риска от хоризонтална ескалация, съюзниците от НАТО трябва да рационализират многопластовата национална и съюзническа командна структура за европейската и северноамериканската Арктика. Това включва определяне на най-добрия начин за интегриране на новите северни съюзници. За момента Финландия е интегрирана чрез командването на съвместните сили на НАТО (JFC) Брунсум. Но имайки предвид интегрирането и подобряването на северните операции и готовност на НАТО, има силни аргументи за интеграция чрез JFC Norfolk, който наблюдава Норвегия и Обединеното кралство.

Тъй като алиансът се заема да реформира командването и контрола (C2), персоналът и военното ръководство на НАТО ще трябва да работят в тясно сътрудничество с отделни съюзници, включително Съединените щати и Канада, за по-нататъшно интегриране на командните планове в Общата сила на САЩ, NORAD и НАТО. Успоредно с това Съединените щати ще трябва да рационализират националната си командна структура и да актуализират Плана за унифицирано командване (UCP) за Арктика, за да се справят с припокриванията в зоните на действие - включително между 6-ти флот, базиран в Неапол, 2-ри флот, действащ извън Норфолк и командването на Съвместните сили на САЩ, а също и за да се отчете нарастващото китайско-руско сближаване и по-голямата китайска ангажираност в региона.

Освен това Съединените щати и Канада трябва да си сътрудничат тясно за по-нататъшно интегриране и надграждане на способностите и операциите на NORAD, за да се справят със сериозни пропуски в покритието и да се подготвят за сценарии с голям залог, които изискват бързи реакции, включително такива, включващи дронове или хиперзвукови ракети. Надхоризонтният радар (OTHR), надграждането на системата за предупреждение за север и подобренията в интегрирането на информационните мрежи ще бъдат от съществено значение за способността на Съединените щати и Канада, а оттам и на други съюзници в НАТО, да откриват и да се защитават срещу заплахи от север.

Използване на предимството на НАТО

Ревизиите на регионалните планове на НАТО ще позволят на Съединените щати и техните съюзници да съгласуват и подобрят отбранителната си позиция и готовност. Ключова характеристика на тези актуализации ще бъдат нови планове за структура на силите, които очертават специфични нужди от войски, способности и оборудване за защита срещу Русия и други заплахи в евроатлантическия регион. Регионален отбранителен план за Далечния север, който рационализира позицията на силите на НАТО в подкрепа на операциите в Арктика, придружен от по-голяма отбранителна интеграция и планиране с Обединеното кралство, балтийските държави, Полша и Германия, ще осигури по-голяма съгласуваност на отбраната в Арктика.

НАТО също ще трябва да мисли иновативно за развитието и прилагането на способности и да направи равносметка на съществуващите усилия, за да избегне дублиране. Цялостната оценка на съществуващите способности на правителството и частния сектор, готови за Арктика в целия алианс, би помогнала да се откроят пътища за адаптиране на военни активи като UUV за нови приложения, като същевременно опрости бъдещите военни и търговски избори за доставки. Освен това, Арктика 7 (арктическите съюзници, без Русия), Обединеното кралство и балтийските държави трябва да продължат да развиват и надграждат съвместните способности за възпиране и отбрана. Инициатива за сигурност в Арктика (ASI), моделирана след Европейската инициатива за възпиране (EDI), би могла да предостави път за по-нататъшно укрепване на публично-частното сътрудничество и да насърчи съвместен подход към научноизследователска и развойна дейност и доставка на способности, предназначени за уникални арктически условия.

Укрепване

По-силната арктическа позиция ще изисква засилено присъствие. НАТО трябва да използва своите ресурси стратегически, за да увеличи максимално резултатите в рамките на бюджетните ограничения. Ученията, включващи многонационални усилия, служат за демонстриране на присъствие, тестване на оборудване и оптимизиране на процесите. Силите на САЩ и НАТО вече провеждат рутинни учения в Арктическия регион. Въпреки това, единството на усилията за оперативна координация трябва да бъде увеличено, за да се създаде постоянно присъствие на НАТО, което ще осигури по-надеждна възпираща позиция.

В същото време засиленото присъствие ще изисква по-голяма интеграция на дейности за съвместно разузнаване, разузнаване и наблюдение (ISR) и способности за информираност в областта. По-силната координация на разузнаването не само ще осигури на Arctic 7 по-добро разбиране на регионалните намерения на Москва, но и потенциално ще възпре злонамерените руски дейности. Тези способности в допълнение ще подкрепят съвместни операции във въздушни, морски и сухопътни области - например чрез подобрено морско наблюдение на пропастта GIUK и Северния Атлантик.

Освен това съюзниците от НАТО трябва да продължат да използват, съживяват и надграждат съществуващата инфраструктура и да увеличат усилията за подобряване на оперативната съвместимост, включително чрез споразумения за сътрудничество в областта на отбраната. Инвестициите извън това трябва да дадат приоритет на мобилността и гъвкавото базиране, за да се даде възможност за бързо внедряване.

Заключение

Като се има предвид нестабилната заплаха и засиления северен капацитет на НАТО, съюзниците трябва да използват срещата във Вилнюс, за да задвижат амбициозни процеси, които рационализират и укрепват възпиращата позиция на НАТО и укрепват защитата в Арктика срещу предизвикателствата за сигурността, отправени от Русия и китайско-руското сътрудничество. Съществуващите ресурси трябва да бъдат стратегически разпределени. Други ще изискват допълнителни инвестиции, изследвания и разработки. Най-важната стъпка ще бъде северноамериканските и европейските съюзници в НАТО да свържат оценките на заплахите, да споделят информация и да координират дейностите. Във връзка с тези усилия НАТО трябва да инициира координиран стратегически комуникационен план за оптимизиране на комуникациите със съюзниците и партньорите и да сигнализира за своето единство и решимост да гарантира и защитава международните правни норми в Арктика.

Bloomberg: Следващият сблъсък между Русия и Запада ще е в Арктика

Bloomberg: Следващият сблъсък между Русия и Запада ще е в Арктика

Около 90 милиарда барела неоткрит нефт и 1670 трилиона кубически фута газ се намират в Арктическия кръг