Русия обсъжда името на Македония в Съвета за сигурност на ООН

Русия смята, че темата за преименуването на Македония трябва да бъде обсъдена от Съвета за сигурност на ООН. Това заяви в интервю за ТАСС руският посланик в Скопие Сергей Баздникин.

"Ние изхождаме от факта, че Резолюция 845 на Съвета за сигурност на ООН от 1993 г. съдържа директно искане към генералния секретар на ООН да докладва пред Съвета за решаването на въпроса за името на Македония. Когато това ще се случи, зависи от много фактори, включително технически и организационни", обяснява той.

Дипломатът обяснява, че почти две трети от населението на Македония бойкотира референдума. "Това показва, че разделението в македонското общество се е засилило. Разбира се, това не може да няма дългосрочни отрицателни последици в такъв експлозивен регион като Балканите".

Столтенберг: Русия опитва да се меси в избора на балканските страни

Москва трябва да зачита избора на суверенните нации…

"Русия, без значение колко се опитват да я обвиняват за това, по никакъв начин не се интересува от дестабилизиране на ситуацията в Македония или на Балканите", подчертава посланикът.

"Необходимо е обаче да се знае, че Преспанското споразумение е приключило със сериозно нарушение на нормите на вътрешното и международното право, с други думи, извън правната област, както повече от веднъж подчерта президентът на Македония Гоерге Иванов, вместо да реши един стар проблем, споразумението от Преспа може да създаде много нови", обяснява Баздникин.

На 25-ти януари, гръцкият парламент подкрепи споразумение, с което се прекратява дългогодишният спор за името на северната си съседка. Те одобриха името Република Северна Македония. Гърция блокира през годините членството на Македония, заявявайки, че името предполага териториални амбиции.

Македония се присъединява към НАТО

Столтенберг обяви деня за исторически

Публикуваме и цялото интервю на Сергей Баздникин, който обяснява, че се изостря русофобията на Запада, както и че позицията на Русия за разширяването на НАТО, включително на Балканите, е добре известна:

Въпреки всички твърдения, че този процес не е насочен срещу нашата страна, истинските дела предполагат обратното: военната инфраструктура на съюза, която официално разглежда Русия като основен противник, се приближава към нашите граници. Заедно с войнствената и все по-агресивна реторика на "ястребите" на НАТО, а именно те сега "създават времето" в съюза - това, разбира се, не обещава нищо добро.

Македонското ръководство неведнъж, включително публично, ни увери, че стремежът на Скопие към НАТО, няма анти-руска конотация. И нямаме причина да се съмняваме в искреността на нашите македонски партньори. Проблемът е, че ако се присъединят към алианса, те ще бъдат принудени да вземат решения, които да не отговарят на собствените им национални интереси, а на принципите на "атлантическата солидарност", което всъщност не ги оставя свободни.

Според вас, в каква перспектива можем да очакваме от Македония да се присъедини към Европейския съюз?

Този въпрос, разбира се, би бил по-подходящ за органите на самата Република Македония или съответните структури на Европейския съюз. Но ми се струва, че и те не знаят отговора. Скопие се надява, че решението за започване на преговори може да бъде взето през юни тази година. Дори ако това е така, продължителността на преговорите ще зависи от редица фактори, а усилията на македонската страна са само една от тях.

Изглежда, че перспективата за присъединяване към ЕС е била използвана от много години - и мисля, че тя ще се използва дълго време - като вид "морков", който позволява на Запада да води Македония и други страни от региона в правилната посока и всъщност налага собствените си сили. Политика, която между другото не винаги отговаря на собствените национални интереси.

Както в Македония, така и в Гърция има политически сили, които не подкрепят споразумението от Преспа. Може ли останалите различия по този въпрос да дестабилизират положението в Македония и региона като цяло?

Не толкова политически сили, колкото хора. В крайна сметка, погледнете - почти две трети от населението бойкотира референдум на 30 септември 2018 г. относно отношението към споразумението от Преспа, гласувайки срещу споразумение, наложено отвън. Това показва, че разделението в македонското общество се засили. Разбира се, това не може да има дългосрочни отрицателни последици в такъв експлозивен регион като Балканите.

Разбира се, ние по никакъв начин не се интересуваме от дестабилизиране на положението - било то в Република Македония или в региона на Балканите - без значение как се опитват да ни обвинят. Необходимо е обаче да се знае, че Договорът от Преспа е сключен със сериозно нарушение на нормите на вътрешното и международното право, с други думи, извън правната област. Това едва ли може да бъде средство за постигане на справедливо, устойчиво и дългосрочно решение на проблема с името на Македония. Напротив, както многократно е подчертавал президентът на Македония Георге Иванов, вместо да решава един стар проблем, споразумението от Преспа може да създаде много нови.

Западът не престава да обвинява Русия, че се намесва във вътрешните работи на балканските страни. Подобни изявления влияят ли на отношенията между Скопие и Москва? Как македонските политици са изложени на западни влияния?

Някои западни страни, водени от Съединените щати, наистина тласкат русофобията по целия свят, опитвайки се да привлекат възможно най-много страни в своята пропагандна орбита, включително като подчертават все същата известна "атлантическа солидарност", която споменах по-горе. Виждали сме такива опити тук. Една от практическите прояви на тази неистова кампания беше експулсирането на руски дипломат от Скопие през март миналата година и отново от солидарност в така наречения случай Скрипал.

В същото време няма "доказателства" за намесата на Русия във вътрешните работи на Република Македония - не можете да намерите котка в тъмна стая, ако не е там. Напоследък това е признато в Скопие.

Очакваме, че македонските политици ще могат да издържат на натиска и на практика ще докажат, че уверенията им за интереса им да поддържат приятелския характер на отношенията с Русия не са само думи.

Планират ли се двустранни посещения на длъжностни лица от Русия и Македония в близко бъдеще?

Посещенията, особено на високо ниво, изискват внимателна подготовка, изработване на практически теми за преговори, проекти на документи, които могат да бъдат подписани по време на посещението.

Надяваме се, че с възстановяването на нормалната вътрешна политическа ситуация в Република Македония, ще можем да започнем съществена дискусия с нашите партньори от дневния ред за руско-македонското взаимодействие. Според резултатите от тази работа ще бъде определен възможен график за двустранни контакти.

Имате ли планове за Москва и Скопие за разширяване на икономическото сътрудничество? Може ли плановете за европейска интеграция на страната да повлияят на съвместни проекти с Русия?

Ние сме съгласни с македонските партньори да заявим, че изграждането на икономическо сътрудничество напълно отговаря на интересите на народите на нашите страни. Опитваме се да изградим двустранни отношения, така че търговията, инвестиционното взаимодействие, бизнес отношенията да останат свободни от политическа конюнктура.

Потенциалът на руско-македонското икономическо сътрудничество е голям и далеч не е изчерпан. Виждаме много области, в които нашите стопански субекти могат ефективно да си взаимодействат въз основа на взаимни ползи и принципи на партньорство - това е енергията, транспортната инфраструктура, селското стопанство, туризмът и много други.

Желанието на Република Македония да се интегрира в Европейския съюз не предизвиква проблеми. Надяваме се, че този процес, както сме уверени от македонските партньори, няма да окаже отрицателно въздействие върху качеството и интензивността на сътрудничеството с Русия.

Съобщава се, че по време на гласуването в парламента на Македония по въпроса за конституционните промени, необходими за промяна на името на страната, в сградата се е намирал американския посланик в Скопие. Редица руски медии в социалните мрежи се чудеха къде в момента е руският посланик. Бихте ли могли, в Деня на дипломатическия работник, да вдигнете завесата на тайната и да кажете къде в този момент е бил ръководителят на руската дипломатическа мисия?

Тук няма тайна. Бях в кабинета си и заедно с персонала следяхме внимателно развоя на събитията по македонската телевизия, които периодично се излъчваха на живо и в социални мрежи. А това, което се случи тогава в парламента на Република Македония, е наистина безпрецедентно. Методите, с които "се сблъска" изискваното квалифицирано мнозинство (директно изнудване, заплахи и подкупи на депутати), отново показват колко унизително и цинично Вашингтон на практиката се отнася към онези "демократични ценности", за които не се стеснява да тръби по цял свят.

Македония - нова ера след дълго очакване

Този ден е чакан в Македония цели 26 години...