Руската армия не била в състояние да води бойни действия през нощта, а и оборудването й било в по-лошо състояние, отколкото досега се предполагало.

Това става ясно от тайни документи на НАТО, публикувани от Уикилийкс и цитирани от "Дойче веле".

В края на 2009 година Русия решава да демонстрира военната си сила за пръв път от падането на Желязната завеса. За целта организира военни маневри в близост до границата със страни-членки на НАТО. Седмици наред 33 000 войници провеждат редица операции по суша, вода и въздух. Целта е да се намерят слабите места на руската армия, които излизат наяве по време на войната с Грузия през 2008 година.

За да не й се налага да кани наблюдатели на Атлантическия алианс, Русия обявява, че не провежда големи военни маневри, а малки, независими една от друга операции. С помощта на тайни агенти и шпиони НАТО обаче наблюдава съвсем отблизо действията на Русия и ги документира в секретни доклади.

Според докладите "по време на маневрите руската армия се е борила най-вече сама със себе си". Русия разполагала с твърде ограничени възможности за съвместни операции с ВВС и все още била зависима от остаряло и често даващо дефекти оборудване. Освен това руснаците не били в състояние да оперират при всякакви метереологични условия, не им достигали стратегически транспортни капацитети.

С това критиките не свършват. Руските военни не разполагат с възможности за координирано съгласуване на атаките в технологична мрежа. Освен това руските въоръжени сили страдат от недостатъчна "другарска солидарност", застаряващ офицерски състав, лишен от гъвкавост и изобщо войските са кадрово непопълнени, пише още в секретните доклади на НАТО.

Макар и маневрите да показали, че руските военни са в състояние да провеждат операции в рамките на малки и средни по размер конфликти в западните си покрайнини, НАТО стига до извода, че страната от чисто военна гледна точка все още има сериозни проблеми. Русия не е в състояние да реагира на два по-малки конфликта на две различни места едновременно и не е способна на "мащабни конвенционални операции".

Лошото представяне на руските въоръжени сили обаче не довежда до намаляване на напрежението в главната квартира на НАТО. Точно обратното: западните стратези са загрижени от състоянието на руската армия, тъй като дефицитите откъм конвенционални възможности водят дотам Русия да продължава да е зависима от използването на тактическо ядрено оръжие, дори при локални и регионални конфликти.

С гигантските си учения през 2009 Москва успя обаче да постигне нещо друго, а именно: да раздели вътрешно НАТО. Редица източноевропейски страни-членки на Алианса бяха разярени от твърде слабата реакция на НАТО, демонстрирана във връзка с мащабните учения.

Маневрите в околностите на Санкт Петербург например имали за цел да отвърнат на евентуално нападение от Полша и Литва, в това число и с използването на тактическо ядрено оръжие. Посланикът на САЩ в НАТО Айво Даалдър отбеляза, че дори само тази изходна позиция се явява "провокация" за западния отбранителен съюз.

Според Литва и Норвегия, ученията трябвало да имат последствия за военното планиране на НАТО. Полша, Чехия, Румъния и балтийските републики дори предложиха проектодокумент с искания за по-интензивен диалог с НАТО.

Естония цитира строго секретния стратегически документ на НАТО MC 161, съгласно който "Русия ще продължи да подлага на изпитания единството и доверието в Алианса, включително и на клаузата за съвместната отбрана", изискваща нападение срещу една отделна страна от Алианса да се разглежда като нападение срещу целия пакт.