Сагата с шпионина на САЩ в Кремъл е тест за новинарски издания, защото той може и да е шпионин, но той ли е шпионинът, пише "Асошиейтед прес".
Това е въпросът, който обърква новинарските издания в САЩ, отразявайки историята за руски служител, който предостави информация за намеса на Кремъл в президентските избори през 2016 г. СиЕнЕн в понеделник разкри тайна мисия за изтегляне на мъжа и семейството от Русия от страх, че животът му е в опасност.
Медията не е идентифицирала предполагаемия шпионин. С държавни тайни и човешки животи в залог, шпионажът обикновено е обвит в тайна.
И все пак руският вестник "Комерсант" във вторник посочва човек, за когото твърди, че е изчезнал член на администрацията на Владимир Путин и предполага, че той е агентът, който предоставя на САЩ информация за изборите.
Същата вечер "ЕнБиСи Нюз" публикува история за "бивш висш руски служител", който живее в района на Вашингтон под закрила на правителството на САЩ, позовавайки се на настоящи и бивши правителствени служители.
Репортерът на ЕнБиСи Кен Диланиан отива до къщата, в която живее този човек, въпреки че там няма никой. Той пише, че звъни на вратата и изчаква пет минути, докато двама мъже, които се идентифицират като приятели на собственика го питат какво прави там. Историята на ЕнБиСи предполага, че мъжете са правителствени агенти на САЩ.
Но медията заявява, че отказва да предостави името на руснака и други подробности по искане на правителството на САЩ, което обяснява, че подобна информация може да застраши човешки живот.
"Исках да почукам на вратата, надявайки се той да излезе и да говори с мен, дори и да не го идентифицираме. Просто, за да разберат хората, не сме го издали. Моите източници ми казват, че руснаците със сигурност знаят къде е, защото това не е тайна. Ако потърсите името в Гугъл, можете да намерите къде живее", коментира Диланиан.
Историята обаче кара медийния критик на "Вашингтон поуст" Ерик Уемпъл да публикува собствена позиция със заглавие: "ЕнБиСи Нюз" иска част от руската шпионска история. И така направи нещо наистина глупаво."
Уемпъл пита каква полза за обществото има точно тази информация, освен че става ясно колко малко е защитен един шпионин. "Трябва ли да знаем, че този човек използва истинското си име? Е... Трябва ли да знаем, че той живее в района на Вашингтон? Не... Трябва ли да знаем нещо повече от това, което пишат СиЕнЕн и "Ню Йорк Таймс"? Може би, но Диланиан не направи това."
Обаче половин час по-рано собственият вестник на Уемпъл публикува история на Шейн Харис и Елън Накашима, идентифицираща руснака и града, в който живее. Те също отиват до къщата и не намират никой там. Забелязвайки играчки и дрехи, разпръснати из двора, те пишат, че "семейството сякаш е напуснало бързаме". Репортерите на "Вашингтон поуст" цитират съсед, който разказва за този човек.
Уемпъл коментира пред АП, че историята му се е редактирала при публикуването на репортажа на Харис и Накашима и нямал представа, че вестникът работи по него. "Те вършат своята работа, а ние нашата. Безобразието на тази ситуация свидетелства за разделението в нашите редици."
Нещото, с което статиите на "Вашингтон поуст" и ЕнБиСи си прилачат е, че не могат да потвърдят, че човекът, чийто дом са посетили, е шпионинът, който е дал информация на ЦРУ за намеса в изборите.
ЕнБиСи пише, че "той се припокрива с профила на човек, който може би е имал достъп до информация за дейностите на Путин и който би бил вербуван от американски служители на разузнаването."
"Вашингтон поуст" цитира неназовани служители, които твърдят, че лицето "почти сигурно е ценна придобивка на ЦРУ".
Том Бетаг, бивш продуцент на "Нощната линия" на ЕйБиСи а сега професор по журналистика в Университета на Мериленд, поставя знак за предпазливост. "Всички оставиха впечатлението, че това е човекът. Би било ужасно, ако се окаже, че не е. Мисля, че трябва да бъдете супер внимателни", обяснява той на медиите.
СиЕнЕн отбелязва в първата си история, че внимава да не включва информация, която може да доведе до идентифициране на агента. Медията използват част от тази информация по-късно, когато излиза и в "Ню Йорк Таймс" (продължителността на службата и способността на човека да събира изображения на материали от бюрото на Путин), с цел убеждаване, че шпионинът има работа на високо ниво.
"Ню Йорк Таймс" по-късно излезе със статия: "Какъв шпион? Кремъл се подиграва с помощник, нает от ЦРУ като "Алкохолизираният Никой". Медията допълва, че не е в състояние да потвърди независимо, че тази личност е шпионинът, изтеглен от Русия в САЩ.
MyH4o
на 12.09.2019 в 19:30:59 #1Средношколска история... умствения капацитет на нюзаджиите, споменати в таз дописка е същия като на двете многоникови русофобски тролчета в тоя анонимен форум...