Администрацията на президента на САЩ Барак Обама е стигнала до съгласие с лидерите на Конгреса резолюцията, признаваща турски геноцид над арменците, да не бъде внасяна за гласуване в Камарата на представителите.
Документът беше одобрен от Комисията за външни работи на Камарата на представителите, въпреки категоричното противопоставяне от страна на Турция.
Припомняме ви, че вчера американският държавен секретар Хилъри Клинтън заяви, че администрацията на президента Барак Обама ще работи срещу резолюцията.
Въпреки това, БиБиСи посочва, че документът вече предизвика скандал между Турция и САЩ.
Турция отзовава посланика си в САЩ за консултации заради резолюцията на Комитета по външни отношения към Конгреса на САЩ, която признава събитията от 1915 г. в Турция за геноцид над арменците.
БиБиСи допълва, че през октомври миналата година Турция подписа историческо споразумение за установяване на дипломатически отношения с Армения.
Анкара и Ереван са на крайно противоположни позиции по отношение на съдбата на арменците, загинали в последните години от съществуването на Османската империя.
Турция отрича факта на арменския геноцид, като твърди, че загиналите етнически арменци са отделни случаи на битово и регионално напрежение. Според Армения обаче около 1.5 милиона души са станали жертва на събитията от 1915 година.
За момента повече от 20 държави са признали арменския геноцид.
USD
CHF
EUR
GBP
idiabg
на 06.03.2010 в 21:35:21 #109"Историята изяснява причинно-следствени връзки , идя, ако не си разбрал досега ." --------------- Изяснява ги, както и отърва, в зависимост от поръчителя... Като макетата сега...
idiabg
на 06.03.2010 в 21:33:14 #108Аз лично почвам да развивам "психоисторията" на А. Азимов...
dante_18
на 06.03.2010 в 21:31:25 #107и, че " българите са българи, а не турци, не татари , не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най-древните доиндоевропейски народи". dante_18 | 06.03.2010 20:36 Bulgaria: 49%Thraker 11%macedonian 15%slavs 15%hellenen 5% pheonician flagellum dei, как ще обясниш тези 11%macedonian?
idiabg
на 06.03.2010 в 21:30:40 #106Заваряването е процес, флаги... Който физиката, химията и математиката обясняват...
idiabg
на 06.03.2010 в 21:28:38 #105Наздраве, Браво...
idiabg
на 06.03.2010 в 21:26:45 #104Историята всъщност, за разлика от антропологията не е наука... Историята е средство(под формата на наука) за манипулиране на определени групи от хора...
bravolog
на 06.03.2010 в 21:26:42 #103То неговото не е Ислям, тоя е сектант
dante_18
на 06.03.2010 в 21:24:46 #102Няма история, която да не е манипулирана, защото победителя пише историята... Няма и историци, които да не са манипулирани(т.е. безпристрастни), щото ако не са ще умрат от глад... Това е така! СМЪРТ ЗА ИСТОРИЦИТЕ И ЗА ТЕХНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ! ДА ЖИВЕЕ НАУКАТА!! dante_18 | 06.03.2010 20:36 Bulgaria: 49%Thraker 11%macedonian 15%slavs 15%hellenen 5% pheonician !!
bravolog
на 06.03.2010 в 21:24:20 #101Друго си е да си заварчик
idiabg
на 06.03.2010 в 21:23:01 #100Няма история, която да не е манипулирана, защото победителя пише историята... Няма и историци, които да не са манипулирани(т.е. безпристрастни), щото ако не са ще умрат от глад...
bravolog
на 06.03.2010 в 21:20:26 #99Булава отново си въобразява, че историята на Златарев не е вид манипулация. Ами как няма да е манипулация бе, Булава, като е гледна точка и зависи от привиденията откъм разказващия???!
idiabg
на 06.03.2010 в 21:17:36 #98Чети, бе Данте, чети... Още преди да дойде Аспарух тук, Кубер е управлявал днешната БЮРМ...
dante_18
на 06.03.2010 в 21:14:27 #97разликата между българите от времето на Авитохол, Курт /Кубрат/ и Аспарух и съвременните дунавски българи е дори по-малка и несъществена, значи и те са имали македонски гени!?
idiabg
на 06.03.2010 в 21:10:56 #96Абе Резоне, стига с тая избирателност... Просто кажи: "Всички учени историци се ръководят от някого"... Всеки пише историята, както му е удобно... Ако някой се опита да е безпристрастен, спира да бъде учен, обявяват го за невеж еретик, който се опитва да манипулира определени хора...
dante_18
на 06.03.2010 в 21:10:16 #95(пра)българите били "ниски монголоиди"."
dante_18
на 06.03.2010 в 21:08:46 #94Макар че Исус е създал основните етични и морални норми на християнството (доколкото те се различават от юдаизма), Свети Павел е този, който разработва християнското богословие, той е главният прозелит[1] и автор на голяма част от Новия завет. А Мохамед е създателят и на ислямското богословие, и на главните етични и морални принципи на исляма. Освен това той има ключова роля в разпространяването на новата вяра и в създаването на нейните обреди. На всичко отгоре той е авторът на мюсюлманското свещено писание — Корана, сборник от Мохамедови прозрения, вдъхновени според него свише. По-голямата част от тях са преписвани — повече или по-малко вярно — още докато Мохамед е бил жив, а дълго след неговата смърт са събрани в меродавен сборник. Следователно Коранът отразява до голяма степен достоверно Мохамедовите мисли и идеи. Такъв подробен сборник с мисли на Христос не е достигнал до нас. И понеже Коранът е поне толкова важен за мюсюлманите, колкото Библията за християните, влиянието на Мохамед чрез Корана е огромно. Не е изключено влиянието на Мохамед върху исляма да е по-голямо от общото влияние на Исус Христос и Свети Павел върху християнството. От чисто верско гледище може да се каже, че въздействието на Мохамед върху човешката история е равнозначно на Исусовото. И още нещо. Мохамед (за разлика от Исус) е водеща фигура както от религиозно, тъй и от светско гледище. Всъщност като двигателна сила на арабските завоевания той може да бъде поставен на първо място като най-влиятелния политически водач на всички времена. За много от важните исторически събития можем да кажем, че са били неизбежни и щяха да се случат дори без определен политически водач, които да ги насочва. Например южноамериканските колонии вероятно щяха да извоюват независимостта си от Испания дори ако Симон Боливар не се беше родил. Но не може да се каже същото за арабските завоевания. Нищо от този род не се е случвало преди Мохамед и няма основания да смятаме, че би станало без него. Единствените подобни успехи в човешката история са завоеванията на монголите през XIII век, които се дължат главно на Чингис Хан. Макар и по-обширни от арабските, те обаче се оказаха нетрайни и днес единствените райони, заемани от монголи, са тези, в които те са живели преди времето на Чингис. Арабските завоевания са нещо съвсем друго. От Ирак до Мароко се простира цяла верига арабски нации, обединени не само от вярата си в исляма, но и от общия си арабски език, история и култура. Мястото на Корана в мюсюлманското вероизповедание и фактът, че той е написан на арабски, сигурно са попречили арабският език да се разпадне на неразбираеми помежду си диалекти, което иначе би могло да се случи през изминалите тринайсет века. Разбира се, между арабските държави има различия и недоразумения, и то значителни, но частичното разединение не бива да ни пречи да видим важните елементи на единство, които продължават да съществуват. Така например нито Иран, нито Индонезия — и двете петролопроизводителки и с ислямско вероизповедание — се присъединиха към петролното ембарго през зимата на 1973/74 година. И не случайно всички арабски държави, само арабски държави участваха в ембаргото. Както виждаме, арабските завоевания през VII век продължават и днес да играят важна роля в човешката история. И тъкмо това несравнимо съчетание на светско и верско влияние ни дава правото да смятаме Мохамед за най-влиятелната фигура в историята на човечеството.
dante_18
на 06.03.2010 в 21:07:39 #93Taralez | 06.03.2010 21:02 dante_18 в кой анадолски университет е правено тва проучване с Мохамед начело Нищо общо няма с анадола.. Ето защо са решили така.. 1. МОХАМЕД 570 — 632 Решението ни да поставим Мохамед начело в списъка на най-влиятелните личности в света може да предизвика изненада у някои читатели, а у други — съмнения, но той е единственият човек в историята, постигнал изключителни успехи както на верско, тъй и на светско равнище. Със скромен произход, Мохамед създава и разпространява една от най-големите религии в света и става извънредно ефикасен политически водач. Днес, тринайсет века след смъртта му, неговото влияние е все още много мощно и силно въздействащо. Повечето личности в тази книга имат предимството да са родени в средища на цивилизацията, във висококултурни и политически влиятелни нации. Но Мохамед, роден в 570 година, произхожда от Мека, град в Южна Арабия — по онова време изостанал район, далеч от всякакви средища на търговия, изкуство и наука. Останал сирак на шест години, той израства в скромна среда. Според ислямските предания е бил неграмотен. Икономическото му положение се подобрява, когато на двайсет и пет годишна възраст се оженва за богата вдовица. Независимо от това, когато наближава четирийсетте, все още липсват външни признаци, че е забележителна личност. По онова време повечето араби били езичници, вярвали в много божества. Ала в Мека живеели малък брой евреи и християни и тъкмо от тях Мохамед вероятно възприема представата за един-единствен всемогъщ Бог, който господства в цялата Вселена. На четирийсет години Мохамед вече е убеден, че този исторически Бог (Аллах) влиза в досег с него (чрез Архангел Гавраил) и го е избрал да разпространява истинската вяра. Три години Мохамед проповядва само на близки приятели и познати. После, към 613 година, се отдава на публични проповеди. Когато лека-полека спечелва привърженици, властите в Мека започват да го смятат за опасен. Мохамед се чувства застрашен и в 622 г. забягва в Медина (град на около 320 километра северно от Мека), където му предлагат служба със значително политическо влияние. Това бягство, наречено Хегира, е повратна точка в живота на Пророка. В Мека той не е имал много последователи. В Медина те са далеч повече и скоро той добива влияние, което фактически го прави абсолютен властелин. През следващите няколко години, когато последователите на Мохамед бързо нарастват, се водят редица битки между Медина и Мека. Тази война завършва в 630 г. и Мохамед се завръща победоносно в Мека като завоевател. През останалите две и половина години от живота му арабските племена бързо се приобщават към новата религия. Когато умира в 632 г., Мохамед е вече истински управник на цяла Южна Арабия. Бедуинските племена в Арабия се славят като безстрашни воини. Ала те са малобройни и раздирани от разединение и междуособни битки, не могат да се мерят с по-големите армии на кралствата, установили се в земеделските райони на север. Обединени от Мохамед за първи път в историята и вдъхновявани от пламенната си вяра в едничкия истински Бог, тези арабски бойци се впускат в поредица от най-изумителните завоевания в човешката история. На североизток от Арабия лежи обширната новоперсийска империя на Сасанидите; на северозапад е Византия, или Източната Римска империя с център Константинопол. Количествено арабите не могат да се сравняват с противниците си. Обаче на бойното поле положението е съвсем различно и въодушевените араби бързо завладяват цяла Месопотамия, Сирия и Палестина. В 642 г. Египет бива откъснат от Византийската империя, а персийските войски са смазани при големите боеве около Кадисия в 637 г. и Нехавенд в 642 г. Но дори тези огромни завоевания, постигнати под ръководството на най-близките приятели и приемници на Мохамед — Абу Бакр и Умар ибн ал-Хатаб — не слагат край на арабското нашествие. В 711 г. арабските армии вече са прегазили Северна Африка чак до Атлантическия океан. Оттам те се насочват на север, преброждат Гибралтарския проток и завладяват Кралство Испания. По едно време се породили опасения, че мюсюлманите може да покорят цяла християнска Европа. Обаче в прословутата битка за Тур в 732 г. мюсюлманските войски, напреднали до средата на Франция, са съкрушени от франките. Въпреки всичко за по-малко от един век бедуинските племена, вдъхновявани от словото на Пророка, създават империя, която се простира от Индия до Атлантическия океан и каквато светът не е виждал дотогава. И навред, където мюсюлманските войски стъпват, следва масово приобщаване към новата вяра. Вярно, не всички завоевания остават. Макар че запазват вярата си в Пророка, по-късно персийците си извоюват независимостта от арабите. А в Испания след повече от седем столетия борба християните си възвръщат целия полуостров. Но Месопотамия и Египет, люлки на древна цивилизация, остават арабски и владеят целия северноафрикански бряг. Разбира се, новата вяра продължава да се разпространява през вековете далеч отвъд границите на първоначалните мюсюлмански завоевания. В наши дни тя има десетки милиони последователи в Африка и Средна Азия и дори повече в Пакистан, Северна Индия и Индонезия. В Индонезия тази нова вяра се оказва обединяващ фактор. Но на индийския подконтинент конфликтът между мюсюлмани и индуси все още е главна пречка по пътя към единението. При това положение как трябва да се оцени цялостното въздействие на Мохамед върху човешката история? Както всички религии, ислямът упражнява огромно влияние върху битието на своите последователи. Тъкмо по тази причина всички създатели на големите религии заемат видно място в тази книга. И тъй като християните в света са горе-долу два пъти повече от мюсюлманите, на пръв поглед може да изглежда странно, че Мохамед заема по-предно място от Исус. За тази подредба има две главни основания. Първо, Мохамед е играл много по-важна роля за развитието на исляма, отколкото Исус за развитието на християнството. Макар че Исус е създал основните етични и морални но
idiabg
на 06.03.2010 в 21:06:10 #92Данте, такива антропологични типове не съществуват, което в достатъчна степен показва "достоверността" на тези "факти"...
Taralez
на 06.03.2010 в 21:02:53 #91dante_18 в кой анадолски университет е правено тва проучване с Мохамед начело
dante_18
на 06.03.2010 в 21:02:35 #90dante_18 | 06.03.2010 20:36 Bulgaria: 49%Thraker 11%macedonian 15%slavs 15%hellenen 5% pheonician Лесно е да манипулираш историята, но когато фактите говорят всички трябва да замълчат. Никои не ви иска измислената история! Ето ги фактите! Добре ще е и вие да подкрепяте думите си с факти!